Предприятието "Диамант" в гр. Разград е било създадено с цел да произвежда различни видове стъкло и стъклопакети, огледала, огнеупорни материали за керамичната промишленост, домакински порцелан. Единствен производител в страната на повечето от споменатите продукти, с много добра инфраструктура, сравнително близо разположено до пристанищата във Варна и Русе, газифицирано, наблизо са основни находища на повечето от необходимите му суровини. Спадаше към т. нар. структурообразуващи предприятия, най-голямото от този вид на Балканите. С добре квалифициран персонал и грамотно ръководство, с професионално-техническо училище за подготовка на бъдещи керамици и стъклопроизводители.

Основна и тежка слабост на завода са остарелите технологии

в основните производства. Тя се е задълбочавала с годините и е свързана преди всичко с потребността от твърде много енергия за единица продукция. Обаче благодарение на горните си преимущества и монополното положение в страната "Диамант" продължава да се държи над водата и да е като цяло рентабилен. 1991 г., до когато управител е инж. Станчо Миланов Станчев, цялата 27-годишна кариера на когото е минала в силикатното производство, предприятието приключва с 5 750 000 лева печалба.

Вълната на промените отвява Станчо Миланов от директорския пост. За да дойдат нови ръководители, неопетнени, разкрепостени, модерно мислещи с категориите на демокрацията и пазарната икономика, способни да привлекат стратегически инвеститори и докарат нови технологии. Най-разкрепостен се сторил на синята власт в столицата инж. Никола Джипов Николов, обявил се своевременно за родово репресиран от комунизма, социализма, ДС и КГБ. Макар и без нито един ден работа в сферата на керамиката и стъклопроизводството, го назначават единствено от политически съображения като лидер на местния СДС.

Управлява със замах три години, през които постига забележителен отрицателен резултат. През 1992 г. загубите за предприятието се измерват с 9 170 000 лева. За сметка това пък по това време вече са изградени основите на добре известния входно-изходен смукателен механизъм за ощетяване на завода и обогатяване на подбран кръг свои хора и техните фирми. Които несъмнено ще се отблагодарят съответно преди или след формирането на поредната сигурна печалба, получена за сметка на завода.

На 25. 12. 1991 г. веднага след победата "с малко и завинаги" е създадено нещо като консорциум между "ХИНАТ" ЕТ на Ваньо Дончев, "ЙОВЕТА" ЕТ на Велеслав Тачев и "БОМИДА" ЕТ на Борис Дамянов. Тези ЕТ са се прицелили да обработват сметища с отпадъчни продукти от метали и огнеупори, естествено и да продават у нас и в чужбина. Печалбата според техния договор следва да се дели на три.

Добре, обаче освен на сметищата, тези хора удобно са се разположили и вътре в ръководството на "Диамант". През май 1992 г. началникът Николов назначава инж. Велеслав Тачев за шеф на техническото управление, а инж. Борис Дамянов за шеф по контрола и организацията на производствените процеси. По същото време за ръководител направление "Търговска дейност" е назначен още един разкрепостен, гъвкав и модерно мислещ кадър - Петър Костадинов. Ядрото на новия управленски екип е създадено.

През септември с. г. "ХИНАТ" ЕТ вече има договори със завода за покупко-продажби на трошки от стъкло, отпадъчен карборунд и хром магнезит. Тази фирма получава през следващите три години още доста договори, подписани от Никола Николов.

Почти всички са изгод- и за частната фирма и неизгодни за завода

Всъщност много от тях не са реално сключени, ако стриктно се вгледаме в изискванията на ЗЗД.

Какво, в какви количества и на каква стойност е изнасяно от отпадъчните продукти на завода не може да бъде установено поне приблизително. Поради липса на съответните кантарни бележки и други отчетни документи.

През 1993 г., когато "Диамант" има най- големи загуби, консорциумът на трите ЕТ декларира облагаем доход от 2 628 000 лева. Не можем да сметнем колко са прибрали извън него благодарение на умишлената безстопанственост на новото ръководство. Печалбите се делят на три, две трети отиват към фирмите на лица, работещи на трудови договори като началници в завода. Лица, предоставили с благословията на шефа си Никола Николов доста доходното сметище за обогатяване на свои фирми, а не за разработване със силите на самото предприятие.

Тази схема за източване на предприятие, предназначено за предстояща приватизация или ликвидация, е невъзможна без прякото съучастие на големия началник на предприятието. Ключов момент в нея е

задържането на загуби- те в държавната фирма и прехвърлянето на печалбите към частните

През лятото на 1993 г. се тегли кредит от 1 500 000 щ. д. за закупуване на огнеупорни материали, предназначени за ремонт на пеща за плоско стъкло. Може да се предположи, че са искали да подобрят качеството, да намалят разхода на енергия и себестойността на продукцията. Купени са от Белгия и доставени 39,4 т електротопени плочи по цена 3515 щ. д. за тон. Обаче финансова ревизия установява, че поне 20 т от тях са продадени пак на същата "ХИНАТ" ЕТ по 101 500 лева за тон при курс 66, 20 лв за щ. д. в момента на продажбата. Или за 1533 щ. д. за тон, от което заводът губи кръгло 36 000 долара, а ЕТ ги печели.

Установено е, че в ремонта са вложени около 100 т стари плочи от демонтираните, които са били обработени допълнително. По думите на пещостроителите това са сторили те със своите ръце и със служебен инструмент. По документи от завода това е извършено предимно от "ХИНАТ", от което е реализирала печалба от над 3 000 000 лева. Собственикът на фирмата обаче няма пътно-транспортни документи, че някога с някакво превозно средство е откарвал от Разград отпадъчен огнеупор и е докарвал преработен такъв обратно в завода.

Крайният резултат от този ремонт според ревизионния акт: "В резултат от допуснатите отклонения от технологичната документация… не са били отработени напълно технологичните параметри и цялостната технология по производството на плоско стъкло".

Влошават се повечето от основните производствени и икономически показатели



Продължава

тук.