В продължение на няколко години в Европейския съюз се натрупаха критики срещу правителствата на Полша и Унгария за нарушаване на правилата на ЕС и подкопаване на ценностите на ЕС. Досега се най-вече се говореше.
Напоследък нарушенията се увеличиха. Подкрепата за някакво наказание се разраства и се оказва, че се появява конфронтация. И все пак ЕС открива, че не разполага с добри - политически осъществими - начини за налагане на своята конституция. Както се обръщат към непосредствените противоречия, лидерите на съюза рано или късно ще трябва да се справят с този дълбок проблем.

Европейската комисия току-що гласува да започне процедура срещу Полша, Унгария и Чехия за нарушаване на споразумението на ЕС за мигрантите от 2015 г. Според споразумението те се съгласиха да приемат определен брой бежанци на всеки три месеца. Числата не бяха толкова непосилни (само за Унгария например 1 294), но границите останаха затворени.

Унгария отнесе делото в Европейския съд, твърдейки, че споразумението нарушава националния суверенитет и не е обвързващо. Съдебно решение се очаква през юли. Ако случаят на Комисията бъде потвърден, нарушителите ще трябва да спазват своето задължение или да бъдат санкционирани.

Това е добър начин за действие. Той отправя искане към съд, чиято власт е призната от всички страни, да разреши спора. Но сравнете това с друг набор от противоречия в ЕС.

След идването си на власт през 2015 г. Партията "Право и справедливост" (ППС) в Полша се стреми да контролира медиите и предложи промени в конституционния трибунал на страната, за което получи официално предупреждение от Европейската комисия. В Унгария правителството на Виктор Орбан също е атакувало съдилищата и пресата. Наскоро то последва примера на Владимир Путин, като прие закон, взимащ на мушка неправителствени организации, които получават финансиране от чужбина (Централноевропейският университет в Будапеща, подкрепян от Джордж Сорос, е основната цел).

Тези мерки изглежда пренебрегват ясните ангажименти на ЕС към демократичните норми. Съществува процедура - посочена в член 7 от Договора от Лисабон – която урежда този въпрос. Проблемът е, че тя е бавна, сложна и политически натоварена. Всъщност, тя изисква от политици и бюрократи да отсъждат по отношение на (избраните от народа) правителства на страните нарушители.

Правителствата правилно се опасяват, че това е неблагоразумно: рискува да възпламени споровете. Мнозина виждат процедурата като "ядрена опция", твърде опасна и раздразнителна, за да бъде задействана. Предпочитаното решение на Германия - спиране на помощите за страни, които не изпълняват правилата на ЕС - ще навреди на най-уязвимите граждани на ЕС и ще създаде нови негодувания.
Напоследък тенденциите в Унгария и Полша наистина са обезпокоителни. ЕС се нуждае от начин за налагане на ангажиментите, които членовете му са поели по отношение на демократичните норми, но такива, които не се страхува да използва.

Засега лидерите на Европа трябва да засилят дипломатическия натиск върху Полша и Унгария, като им напомнят за поетите обещания и, ако това не е успешно, да се позовават на заплахата от член 7. Този път е рискован, разбира се, но поне е налице. В бъдеще обаче ЕС трябва да гарантира, че конституционни въпроси като тези могат да бъдат по-бързо насочвани чрез съдебна процедура, която намалява политическата температура. Споровете за това какви договори и конституции се изискват, са спорове за закона и е най-добре да се провеждат в съдилищата. /БГНЕС
----------
Редакционен коментар на агенция „Блумбърг“.