Въпреки че Световната здравна организация предупреди, че можем да се сблъскаме с пандемия на коронавируса, все още има объркване относно това дали глобалната опасност вече е факт. Самият орган на ООН отчасти е виновен за това.

Световната здравна организация (СЗО) миналата седмица повиши нивото на глобалната коронавирусна заплаха до “много високо”, предупреждавайки, че глобалният пик на COVID-19 – епидемията може би предстои.

Органът на ООН, обаче, все още официално не е обявил пандемия – въпреки че много хора, включително водещи медицински експерти, размишляват дали това вече не е реалност.

Защо СЗО все още не е декларирала широкомащабна пандемия досега? Причината, непозната на повечето от нас, е, че базираната в Женева институция реформира своята шестстепенна оценка на нивото на риска за здравето в световен мащаб, която се използва за класифициране на последния етап като „фаза на пандемия“.

Новите формулировки

СЗО издаде новото си най-високо ниво на заплаха – Епидемична ситуация в областта на общественото здравеопазване (PHEIC) по отношение на COVID-19 в края на януари.

Това означава, че сега учени и историци, а не здравният орган на ООН, трябва да определят дали сме или не сме изправени пред пандемия.

Така че сега националните, държавните и регионалните здравни институции трябва да издават допълнителни здравни предупреждения извън нивото на заплаха за PHEIC, ако пожелаят.

„Дойче Веле” разговаря с много лекари и здравни експерти за новата система за оценка на заплахата на СЗО, като се оказа, че всички не са наясно с промените в критериите за оценка. Това показва, че националните и международните здравни органи трябва да подобрят комуникацията си при кризи.

Отчаян „глад” за достоверна информация

Получаването на надеждна информация за огнищата на COVID-19 е същинско предизвикателство. Някои национални органи на здравеопазването, подобно на журналистите, са принудени да търсят достоверни и надеждни източници на информация. Наскоро голяма държавна институция се свърза с „Дойче Веле”, за да разбере как сме получили данните си за глобалния брой коронавирусни инфекции и възстановявания. Нашият отговор беше: от реномиран американски университет.

Това е хаотична ситуация, в която получаването на надежди данни става все по-трудно. Но хленченето не помага. Вместо това трябва да приемем, че с бързото разпространение на COVID-19 информацията, която е налична в момента след часове ще бъде остаряла. И определянето дали разпространението на COVID-19 се класифицира като епидемия, която може потенциално да ескалира в пандемия или вече трябва да считаме че светът е в състояние на пандемична зараза, наистина е въпрос на семантика.

Единственото, което наистина има значение на този етап, е, че лекарите, здравните служители, съответните държавни служби, както и обикновените граждани трябва да предприемат правилните стъпки и да действат отговорно.

За повечето от нас това означава да избягваме големи събития и струпвания на много хора и редовно да си мием ръцете. Ако забележим симптоми на грип или настинка, трябва да останем вкъщи, вместо да продължим да ходим на работа, боледувайки “на крак”.

И ако симптомите продължават и се влошават, трябва да се обадим на личния си лекар, за да потърсим съвет. Не ходете в кабинета му лично, тъй като така ще рискувате разпространението на вируса и сред други негови пациенти и дори здравето на самия медик.

——————————————————————————–

Фабиан Шмид, „Дойче Веле”