Уважаеми господин председателю,
уважаеми дами и господа народни представители,
уважаеми господа министри,

Вчера внимателно следих дебатите по внесения от опозицията вот на недоверие към правителството. Винаги внимателно слушам тезите и предложенията по време на такива сериозни дискусии. За съжаление не чух нито една конструктивна и градивна идея за това как да се промени ситуацията в Министерството на вътрешните работи, как да се реформира министерството така, че да изпълнява тези функции и очаквания, с които е натоварено от българските граждани.

Разбира се, за никого в залата или извън нея не е тайна, че вотът беше политизиран. Той не целеше оздравяването на ситуацията и решаването на проблемите с разклатеното доверие в една от водещите държавни институции. Всички сме наясно, че е в ход един сценарий – политически и икономически, със сериозни интереси зад него – интереси, свързани в т.ч. с полусива или сива икономика, със сенчест бизнес, интереси, които искат, под формата на радикалното искане за оставка на правителството, или най-малкото за смяната на министъра на вътрешните работи, да запазят статуквото.

Въпреки това дебатите бяха полезни и информативни за българското общество. Разбира се, основната емоция, която един нормален човек, гражданин на републиката, би почувствал след дебата е чувството на отвращение и желанието да отиде под душа. Не от историята на МВР, а от отношението на политическите сили, които са били в управлението на тази водеща държавна институция и злоупотребата с Министерството на вътрешните работи.

Но все пак се научиха някои много важни неща. И колкото и да не се харесва на опозицията връщането на нещата и към миналото, няма как да се направи истински анализ и да се предприемат адекватните действия, които се очакват от българските граждани и от нашите партньори, без да се направи този анализ на миналото, на отношението, на управлението от правителствата на МВР и на причините на това, което се случва днес, като разклащане на доверието в институцията. Защото стана ясно, че една от причините е острата политизация и използването на Министерството на вътрешните работи като политически инструмент. Няма как една система да бъде ефективна, когато на нея е гледано, преди всичко, именно от тази гледна точка.

Много ясно прозвучаха данните за това, че около 60 000 служители на министерството са били уволнени от него с много ясни политически аргументи. Само в периода 1997-2001 г. – над 20 000 служители. Това няма как да не създаде една система на негативна селекция. Философията на политиката през 90-те години, специално на десните правителства, беше колкото се може по-малко държава, държавата е лошо нещо и това много ясно беше реализирано. И доведе до своите последици, които днес цялото общество понася.

Много ясно стана за това каква е била практиката по време на управлението на кабинета на ОДС – правителството на Иван Костов, използването на МВР за политически цели и за подслушване на политици, и за подслушване на наши партньорски посолства, и за нерегламентирано използване на СРС-та и всичко останало. Има една ясна симбиоза тогава между политическото управление, управлението на Министерството на вътрешните работи и професионалната политика в тази структура. За съжаление реформите винаги срещат съпротива. И предишното правителство не намери куража, политическата воля да направи необходимите реформи в Министерството на вътрешните работи. Нещо повече. Един от примерите на съчетаване на управление на Министерството на вътрешните работи с икономически интереси, на конфликт на интереси е назначаването на тогавашния главен секретар, сега лидер на извънпарламентарната опозиция за главен секретар на МВР – от ръководител на охранителна фирма. А всички знаем как се създаваха и развиваха много от охранителните фирми в България през 90-те години. Така ли е или не е така?

Аз не казвам, че и в този мандат сме направили всичко. За това, което се случи, практически кризата в доверието на МВР, носим политическа отговорност и ние, в т.ч. и министърът на вътрешните работи, който ясно го заяви, и в кадровата политика, която в голяма степен, разбира се, е наследена от предишни кабинети, и в недостатъчно дълбоката реформа на МВР.

Много от вас си спомнят каква съпротива имаше от т.нар. професионални фигури, които и днес са забъркани в последните скандали за създаването на Държавната агенция „Национална сигурност”, като инструмент за укрепване на държавността. Имаше ли съпротива? Имаше. И беше много остра. И много от нещата, които се случват днес, които действително са скандални – корумпираност, обвързаност на висши служители от МВР с организирана престъпност и със сенчестия бизнес са и реакция на реформите в МВР.

Всяка криза може да се използва по два начина. Единият начин е да си заровиш главата в пясъка и да кажеш: нищо страшно не се е случило, или да потърсиш кардиналните и добрите решения за страната и за гражданите. Точно това правим и ще го направим независимо от съпротивата, която със сигурност ще бъде силна, защото МВР е една много консервативна система. Това е нормално. Това има и своята здрава страна.

Искам много ясно да направя разграничението между хилядите и хиляди почтени служители и професионалисти в министерството, които много често са били използвани политически – на тяхната работа не е давано път заради политически лаври или заради политически и икономически интереси. Една малка група, псевдопрофесионалисти, които честно злоупотребиха.

Ако говорим за политическата отговорност на министъра на вътрешните работи, тя е свързана и с това, че той в някаква степен се предовери на точно тези кръгове, в т.ч. и в Министерството на вътрешните работи.

Всички осъзнаваме необходимостта от реформи. Зад това застава ясно цялата управляваща коалиция, а вярвам и много от народните представители, дори от опозицията. Тази реформа ще я дискутираме открито с професионалистите, с европейските ни партньори и с вас от опозицията. Никога не съм отхвърлял разумни аргументи и работещи решения.

Разбира се, това не е всичко. Когато говорих за политически сценарий, трябва да сме наясно, че на заседанието на управляващата коалиция в Хисаря, представянето на актуализирана програма за управление с ясен график и с ясни приоритети, разбира се, смути мнозина. Трябваше да се отклони вниманието, трябваше да затънем в скандали – истински, полуистински, измислени, раздути, за да може обществото да потъне в една клоака от компромати, истини, полуистини и откровени лъжи, които се изговориха и вчера в парламентарния дебат, за да се разклати и управлението, и стабилността на държавата. Този сценарий е пределно ясен. И вече казах, че има и политически сили, има и икономически кръгове, които са свикнали да ловят рибата в мътна вода и много трудно се дава на нашето общество европеизирането и животът по правила.

Още през юни м.г. заявих, че един от водещите ми приоритети е това да въвеждам европейски правила и стандарти за всички. Този път ще го продължа с всички сили. Ще разчитам и на политическа подкрепа за това. За да се случи това, трябва да се обърнем към истинския дневен ред на обществото.

Това управление и това правителство дойдоха с ясни ангажименти – европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност. Смятам, че със самочувствие можем да кажем, че е направено много. И не само за формалното членство в Европейския съюз, не само за високите темпове на икономически растеж и рекордният обем на преки и чуждестранни инвестиции – само за миналата година – 6 100 000 000 евро, а за последните три години – повече, отколкото за всички предишни 15 години от българския преход.

Но има и проблеми. И в обществото има едно остро чувство на несправедливост, на това, че не всички са равни пред закона, на това, че благините от икономическия растеж не ги усещат всички, че няма достатъчно защита на хората на труда, че няма достатъчно грижа за възрастните хора и повече равни шансове и за образование, и за здравеопазване. Това са реалностите. Никой не може да снеме от правителството тези отговорности и очаквания.

Вотът на недоверие, разбира се, не получи парламентарна подкрепа. Но за мен не е достатъчно това, което се случи днес. Очевидно, че за да се направят, да се реализират тези актуализирани приоритети и да се направи това, което хората очакват, да има динамика в действията на правителството, да има законодателни и изпълнителски решения, които действително ще окажат позитивно развитие на всеки един български гражданин, трябва и силна политическа подкрепа. И това, което днес пролича като гласуване, не е удовлетворително за мен.

Много пъти съм казвал ясно: оставането на власт не е на всяка цена нито за мен, нито за Българската социалистическа партия, нито вярвам, че е и за другите партньори в коалицията. Изкарването на целия мандат не може да бъде също на всяка цена. Трябва да има ясна подкрепа зад ясна програма и позитивни действия. Именно затова няма да избягам от моята отговорност като министър-председател. Първо, защото ясно съм заявил пред моята партия, че аз от отговорност няма да бягам и ще се боря до последно за това, което смятам за правилно и полезно за страната.

Няма да избягам от моята отговорност пред мандатоносителите на този кабинет – Движението за права и свободи. Защото нямам никакви основания да се притеснявам от това, че съм министър-председател с мандата на ДПС, защото виждам един предсказуем политически партньор (Ръкопляскания), истински биткаджии, когато е необходимо, защото е ясно, че трябва да се водят битки – политически.

Няма да избягам от моята отговорност и пред Националното движение „Симеон Втори”, въпреки двусмисленото гласуване днес. Защото заедно извършихме много за страната. Не мисля, че формата, която намерихте за показване на своята идентичност е най-добрата. Защото това, което се случва, ще бъде използвано не във ваша полза, а срещу вас от медиите. Когато има проблем в коалицията, той трябва да се поставя в коалицията, той трябва да се дискутира там – да видим какви са ни политическите различия, какви са ни допирните точки и можем ли да вървим заедно напред.

Искам да благодаря на независими народни представители, които въпреки натиска върху тях, не подкрепиха вота на недоверие. Защото това, което се готви като алтернатива, е много по-лошо от това, което е. Не че сме съвършени. Аз съм сигурно един от най-самокритичните и към себе си, и към работата на кабинета. Но страната ни не се нуждае от дестабилизация, от мръсни игри, не се нуждае от сценарии, защото има много работа да се върши. Само заради това, че отложихме през тази седмица заседанието на Министерския съвет, отлагаме с една седмица приемането например на Закона за акредитирането на студентите и докторантите. Това е закон, за който се говори десет години, и сега става реалност.

Отлага се и това, което ще го направим – стартиране на програма за възстановяване на студентските общежития в България, които от 15 – 18 години почти не са ремонтирани.

Именно, за да свършим работа, с която сме натоварени с очаквания.

Лично аз ще инициирам в коалицията сериозен разговор и за приоритетите, и за политиката, която се води, и за структурни, и за персонални промени в състава на Министерския съвет. Защото трябва ясна политическа линия, трябва ясна парламентарна подкрепа, а не, куцайки, да изкараме до края на мандата. Нямам намерение нито аз, нито правителството, нито моята политическа сила да бъдат заложници на подобно отношение. И когато говорим всички народни представители и групи, които са готови да застанат зад една такава политика, стъпваща на това, което е постигнато, динамизираща процесите, извеждаща справедливостта – политическата и социалната, в преден план, и социалните ангажименти на правителството са добре дошли. Защото страната ни се нуждае от такава подкрепа. Защото имаме не толкова много време до края на мандата, а трябва да свършим много работа не заради мен, не заради хората, които седят тук в местата на правителството, не заради дори и парламентарното мнозинство, а заради българските граждани. С тази отговорност благодаря на тези, които не подкрепиха вота на недоверие. Направил съм си своите изводи. Надявам се всички други – и от управляващи, и от опозиция, и от различни кръгове, да направят своя избор.

Благодаря ви за вниманието.