Ами ако изведнъж те наистина си тръгнат? Въпрос, който египтяните не си зададоха овреме относно евреите, след което се наложи да преживеят (а първородните синове и да не ги преживеят) напасти, да препускат бясно с колесници през пустинята и да се издавят в Червено море.

Ситуация, описана и от Бредбъри в разказ от сборника “Марсиански хроники”, в който всички негри в един хубав ден отлетяха за червената планета. И напоследък – в холивудския филм “Един ден без мексиканци”, където латино прислужниците, градинарите и прочее неглижиран, но важен персонал, мистериозно изчезнаха.

И така – ами ако изведнъж те, учителите, наистина си тръгнат от класните стаи?

Вчера в Добрич бе потвърдено, че имат намерение масово да подадат оставки. За подобни намерения се чува и от други градове на страната.

Каква учебна година ще спасява тогава титанът на мисълта Вълчев?

Къде ще се наложи да си заврат макрорамката Станишев и Орешарски?

Същите говорители на частния бизнес, които определят учителските искания като нереални и прекомерни, говорят отдавна и друго – че въпросният частен бизнес изпитва глад за квалифицирана и грамотна работна ръка. Тоест, напусналите няма да останат на улицата и без хляб. Може дори да започнат да хапват малко повече хляб, отколкото досега.

Да не би пък говорителите на частния бизнес да се противопоставиха на учителите от безпокойство, че ако държавата вдигне чувствително заплатите в образованието, на тях ще им се наложи да се включат в подобна тенденция и при техните служители? А те или не искат, или пък и не могат… защото не са особено кадърни мениджъри. И защото повечето от тях все още си мислят, че да си мениджър е като да управляваш менажерия?

Апологетите на монетаризма и чистите пазарни отношения (към принципите на които до голяма степен изпитвам привързаност и самият аз) няма да могат да кажат “копче”, ако учителите масово започнат да напускат работа, да търсят и да намират друго препитание.

Това ще бъде свободно движение на работна ръка.

Само че ако утре апологетите на монетаризма и чистите пазарни отношения няма да могат да кажат “копче”, то вдругиден скъпоценните им дечица няма да могат… да напишат правилно “копче”. А татковците и майките им ще се молят да се докопат за своята челяд до частните уроци, които сега са им трън в очите.

Само че и частни уроци може да няма кой да преподава.

Ако изведнъж те, учителите, си тръгнат от класните стаи и се заемат с нещо друго. Което е тяхно право.
Жоро Георгиев