“Колкото и да съм се старал да покажа най-доброто от себе си за България, винаги бях обиждан за представянето си. Винаги имаше хора, които не харесваха какво правя на терена. Сега обаче не ми се налага да се притеснявам за това повече." /в-к"Труд“

И Берабтов си тръгна обиден! И той, като Стоичков (и много други), изпита на собствен гръб чудовищното величие на българската завист. И понеже спортът е една област, в която равенство няма, не може да има и никога няма да има – онези, равните, вечно ще ненавиждат такива като Бербатов. Просто защото не е равен.
Гадното в случая е, че хора, които никога не са помирисвали спорт обикновено са най- гласовити в даването на акъл. И после някак от вътре им идва съвсем естествено да се възмущават. Когато Бербатов напусне националния отбор, точно слабоумните джуджета, които са го храчили ден и нощ, се чувстват най засегнати на тема „национално достойнство“.

Странното в случая е, че повечето нормални журналисти в България си дават сметка, че съществуват точно покрай битката на стражари и апаши, покрай реалностите в политиката, бизнеса, обществото или красотата на изкуството. Отразяват живота такъв, какъвто е, без да имат претенции, че са строители на живота нов.

Част от спортните журналистите в България обаче така и не научиха, че ядат хляб покрай мъката и потта на онези, които губят сила и младост на спортните терени и в спортните зали.
Интриги, жълти новини, фенски пристрастия - всичко това е подробност. Удобно прикритие за поредния жалък некадърник, който предпочита да си вре сополивата гага примерно в детско-юношеските школи, там където ги има, и удобно да не забелязва, че другаде... въобще липсват.

Тези не само не се научиха – вярват си, че светът се върти около тях.
Едва ли не Христо Стоичков съществува заради Недко Петров (извинете, обърках го с Крум Савов). А не обратното!
Цяло чудо е, че в такава отровна среда все още има мазохисти, които да тренират каквото и да е. И продължават да носят медали за България.

За какво? За да им дава акъл поредният провинциален глупак със сърчице на заек и претенции почти толкова големи, колкото е вселенската глупост.
Само че истината е доста различна.
Джуджета в тази държава с лопата да ги ринеш.
Бербатов е само един. При това не в България - един е в света.
Антон Луков