Роден съм в Габрово, но от 20 години не живея там. Разбира се, през това време съм го посещавал, така че не може да се каже, че не знам нищо за този град. Казвам това, защото като гледах предизборните студия по трите големи ефирни телевизии, наистина не можех да повярвам, че става дума за града, в който съм се родил и който познавам. Предаден през погледа на журналистите, Габрово изглеждаше селище, потънало в руини и населено от идиоти, които в 8 сутринта се строяват на площада, за да викат: "Уууу!". Кадрите и анкетите, които се излъчиха оттам, съдържаха едно послание – младите бягат от града, в него няма работа, от кмета нищо не зависи. Заедно с тях течеше и една друга новина – битката е яростна, защото който стане кмет, ще управлява 140 милиона евро, спечелени по проекти от ЕС.

Колегите журналисти, които бяха командировани там за по един-два дни, както обикновено не си бяха дали труда да покажат нещо по-различно от клишетата в собствените им глави, които до голяма степен предопределят репортажите им и затова те всички звучат еднакво, независимо за какво се отнасят.

Клишето, което ти влиза в главата, когато става дума за провинциален български град, е, че в него няма какво да се прави, младите са го напуснали и няма работа. Този репортаж може да бъде валиден за България като цяло, гледали сме го стотици хиляди пъти, но той отразява само част от истината. И друг път съм писал, че още от началото на прехода медиите в България не полагат усилия, за да показват смислени нормални хора.

От времето на "Панорама" досега народът в медиите винаги се олицетворява от престарели бабички и алкохолизирани от домашна парцуца старци, които на фона на кочината, в която са превърнали дворовете на неизмазаните си къщи, дават акъл на политиците, който се свежда до следното малоумно изречение: "Тия там горе да спрат да се карат, да седнат и да се разберат, защото народът е много зле". И през ум не им минава, че ония от горе отдавна са се разбрали, но това е друг разговор. Искам да кажа, че медиите в България винаги са насърчавали чрез показване на простотията, а журналистите най-често онагледяват собствените си представи за света около себе си, но не и самата действителност, която, разбира се, е шарена и ако човек се потруди, може да открие най-различни погледи към нея.

Да се върнем на Габрово. За разлика от София той е един изключително чист и спретнат град. Бил е стопански център преди 9 септември, с много предприемчиви и интелигентни хора, а съдбата му след 1989 г. не е по-различна от съдбата на почти всички останали провинциални градове в България. Не знам защо всички телевизии решиха да правят студията си по модела на Бареков, опънали маси на местния площад като пътуваща циркаджийска трупа, и защо организираха така нещата, че всичко най-уродливо да се избълва от екрана под помпозното название – "Предизборно студио".

80% от масовката, която присъстваше в тези студия, не бяха габровци, а организирани от различните партии агитки от най-различни градове. Вече споменах за тези 140 милиона евро, за които колегите ми приказваха така, сякаш са паднали от небето. С половин уста някъде излезе, че са осигурени от досегашния кмет Томислав Дончев и неговия екип. Това е и основният ключ според мен за тълкуването на тези избори, но не чух почти никой да говори в тази посока, още по-малко партийните лидери като Цветан Цветанов и Яне Янев, които се опитаха да извлекат дивиденти.

Габрово имаше един успешен кмет, който стана министър, а мнозинството от габровци гласуваха за продължението на тази политика в лицето на неговия заместник Николай Сираков. Ниската избирателна активност е напълно обяснима, тъй като това са междинни избори, а догодина отново ще трябва да се гласува. За габровци въпросът за кмет беше ясен, защото те си го бяха разрешили на последните местни избори. Това се видя и от гласуването – всички предричаха балотаж при толкова ниска активност, но кметът въпреки това беше избран още на първи тур.

От политическа гледна точка това е безспорен успех. Аз бих добавил, че това беше единственият разумен избор, който обаче няма нищо общо нито с акциите на Цветан Цветанов, нито с циркаджийските изпълнения на Яне Янев. Изборът в Габрово не беше израз на оценката за политиката на ГЕРБ на национално ниво, нито беше купен, спечелен нечестно или манипулиран по друг начин, както се опитва да го изкара Яне. Това беше прагматичен и разумен избор за доказани политически умения, какъвто в България се прави за съжаление рядко. А успехът на ГЕРБ там е изключително и само успех на местната власт.

Политическият поглед за изборите в Габрово може да има национално измерение само в една посока. И тя е за лицемерната подкрепа от страна на Синята коалиция и "Атака", която те декларират на думи и от която, особено Синята коалиция, гледат да се разграничават, за да не носят отговорност при провала на управлението.

И понеже "Атака" не може да бъде коментирана в сериозен тон, а и не представлява кой знае какъв интерес, ще кажа няколко думи само за Синята коалиция.

Нямаше никаква логика те да издигат свой кандидат срещу ГЕРБ, особено на тези частични избори. Иван Костов и Мартин Димитров винаги са казвали, че ще подкрепят управлението, когато то върви в правилна посока. Миналата година те гласуваха за Бюджет 2010 и последователно подкрепяха Дянков, въпреки че наложилата се сега актуализация показа некадърността на неговата политика и зле направения бюджет. Същевременно издигат кандидат в Габрово при едно безспорно успешно управление за града, при това само година преди редовните избори, време, което беше достатъчно за сините да преосмислят подкрепата си след това. Да не говорим за факта на самата кандидатура, която от моя гледна точка е пълна подигравка с десните избиратели и с думите и принципите, за които сме разговаряли, когато се основаваше ДСБ.

 
Самата кандидатура на Ива Николова беше неспасяема, което също доказва безсмислеността на политическата позиция на Синята коалиция. Ако искаха да издигнат алтернатива на сегашното управление, трябваше да потърсят нещо по-сериозно от журналистка, завършила поезия в Москва, която стъпва в града веднъж в годината по време на летните ваканции и се прочу покрай участието си в предаването "Голямата уста", в което се коментираха взаимоотношенията на участниците в "Биг Брадър". Ива трябваше в последния момент да заучи терминологията минимум, която според нейния щаб можеше да заблуди габровци в сериозното намерение на Синята коалиция да ги управлява. Слушах я рано сутрин как врещи, викайки върху другите и прекъсвайки водещите за някаква газопреносна мрежа, обществен транспорт, култура и младите.

Само ще вметна, че добра реакция извади Виктор Николаев, който й каза следното: "Ива, ако обичаш, замълчи за малко. Когато следващия път аз се кандидатирам, а ти си водеща, ще имаш думата по-често". Преди години Ива написа книгата "Смъртта на синята мечта", а по време на управлението на Костов беше един от най-ярките му изобличители от страниците на много левия тогава вестник "Сега". Онзи ден я чух с изумление да говори какво сме били направили по време на "нашето управление" 1997–2001 г. И тя била в синьото управление, което, признавам, ме хвърли в оркестъра.

Въпреки иронията, която си позволявам, изпитвам известно съжаление към Ива и към начина, по който сините я употребиха, както не един и двама злополучни кандидати преди това. Нейният случай беше поредното доказателство за това, че Костов не се интересува от сериозно участие в избори и не се явява на тях да ги печели, а за да поддържа илюзията за участие у оредяващия си електорат. Аз съм сигурен, че помежду си на "Кърниградска" ще отчетат четвъртото място на Ива Николова за успех - "първи сме от втората половина!" Публично ще се окаже, че тя сама си е виновна за провала, за да не поеме никой от партийното ръководство отговорност за загубата. Същевременно Синята коалиция имитира граждански облик, а това, че все не успява, се приписва на нечестната игра на другите партии и на простия народ, който не обича интелигентните политици като господин Костов и гласува все за другите.

Пуснаха Ива Николова на шейната в Габрово, без да им мигне окото.

Не без известна гордост мога да кажа, че от началото на прехода в този град се е гласувало преобладаващо в синьо. Още от 1990 г. габровци скъсаха политически с комунизма, а представителят на БСП спечели изборите през 1999 г. след дълги години отвратителни седесарски изпълнения от страна на местното и национално ръководство на СДС и кошмарното управление на последния син кмет.

Габрово беше един от малкото градове, в които Петър Стоянов спечели повече гласове от Георги Първанов на злополучните за сините президентски избори през 2001 г. Искам да кажа, че в него сините винаги са имали добри позиции, а днешните им 1300 гласа, подадени за Ива Николова, са пълна катастрофа. И докато социалистите се прегрупират и подготвят за атака на национално ниво, очертавайки се като единствена алтернатива на ГЕРБ, в т.нар. дясно има само един-единствен проект минимум, който се свежда до това – на следващите парламентарни избори Иван Костов да събере поне 5%, за да влезе в парламента. Програма, която за него е изпълнима, но за всички онези, които смятаха преди година, че БСП и ДПС са заминали в историята, едва ли.Костов и Борисов правят всичко възможно бившите комунисти и ченгета от ДПС да се върнат на бял кон. А само преди година десни интелектуалци бодро рецитираха в медиите, че на България й предстои светло антикомунистическо бъдеще, въплътено от мускулите на Генерала и държавническия ум на Командира. За по-голям кич в 20-годишната ни история не мога да се сетя.
Явор Дачков/glasove.com