След като първоначалният шок и ужас от взривовете в Челопечене отминаха, на дневен ред дойдоха въпросите. Днес! Тоест, на другия ден след бедствието, все още се питаме кой е отговорен за случилото се, ще бъдат ли обезщетени хората, адекватна ли беше властта?
Коментират се и първите версии.

Лошото е, че утрешните въпроси може да са още по-горещи от днешните.
Факт е, че версията за злоупотреби в Челопечене и прикриването им чрез умишлено предизвикан взрив, все повече и по-открито се коментира.
Ами ако се окаже, че в резултат на същата тази (за сега недоказана) злоупотреба, в нечии ръце са попаднали (за сега неуточнено количество) опасни взривни вещества?Излиза, че някой, някъде (за сега само вероятно) разполага с възможности за истинска война.На всичкото отгоре доказателствата срещу този някой, в буквалния смисъл на думата … гръмнаха.

Според бивш военен, пожелал анонимност, повечето старшини в поделенията, подобни на това в Челопечене “…са в играта”. Да изнесеш патрони или други боеприпаси и дори оръжие, “…никога не е било кой знае какъв проблем, за онези, които познават системата”. Близко до ума е, че “…предизвикан взрив в склад с боеприпаси е най-сигурният начин да прикриеш липсите”. И нещо наистина интересно: “Не Ви ли се струва странно, че гърмежите бяха много. Сякаш контролирани. Взрив в склад с боеприпаси би трябвало да е един и да е много по-мощен.”
Доколко тези споделени подозрения са правилни, ние трудно можем да кажем, още повече, че е минал само един ден от бедствието.

За съжаление, логиката на събитията ни кара да отчетем безспорния факт, че след броени месеци на България й предстоят изключително важни парламентарни избори.
Статистиката пък ни притиска със злобничкото напомняне, че винаги преди важни избори се случват…зрелищни убийства, зрелищни атентати, зрелищни престрелки и т.н.
Всъщност, само Господ знае какви зрелища тепърва ни предстои да видим.

При всички положения, прозвучалите в медиите предупреждения за кървави избори и съмненията за злоупотреби в Челопечене, се връзват в здрава логическа схема, така че хората, които отговарят за сигурността на страната, би трябвало да отчитат опасността.
А тя! Опасността!
Очевидно съществува!
Антон Луков