Човек да не седне да напише два реда за КуКу – политиката край морето и… веселбата се развихря с целия й провинциален блясък. На сесия на Общинския съвет във Варна бе гласувана декларация за признаване на арменския геноцид. В същото време, присъстващите в залата арменци… ръкопляскаха на директните атаки по адрес на циганите.

За да бъде по-екзотична картината трябва да отбележим и не особено фино извъртения пазарлък между Атака и ГЕРБ. Първите подкрепиха предложението на вторите за намаляване на бордовете, вторите върнаха жеста към първите с подкрепа на декларацията за арменския геноцид.

Неприятното в случая е, че по този начин се опорочават иначе чудесни предложения. Няма нормален човек, който да не подкрепи процеса на “нормализация” в общинските бордове. Симпатиите към арменската кауза също са налице.

Обаче! По принцип всички ние в България много отдавна сме я докарали до там, да избираме въз основа на принципа “по-малкото зло”. Да бе, ама в момента съвсем я окъсахме… откъм избор. Първо, когато ченгетата яхнат една кауза, винаги има нещо съмнително. Когато яхнатите каузи станат две, работата съвсем замирисва. Общо взето метаморфозата на добре познатата ни схема “милиционер-роднина” в “ченге-откачалка” не дава никаква смислена алтернатива. Очевидно е, че при подобен род изкуствени политически конструкции няма място нито за политика, нито за кауза.

За онези, които не са запознати с тънкостите на широката гагаузка душа ще поясня, че и едните (Атака), и другите (ГЕРБ), искат едно и също. Обаче! Първите са от кметското мнозинство, а вторите са инициатори на… прокметско мнозинство.
Не се дивете, няма грешка! Иде реч точно за “кметско” и “прокметско” мнозинство.
В момента това е изборът.
После се чудят, защо никой не ще да гласува!
Да ти пикая на избора…
Антон Луков