Така наречената опозиция в България очевидно е нещо, което го има …в много разновидности. Част от опозиционните лидери се самоопределят като твърда и безкомпромисна опозиция, други твърдят, че са конструктивни, трети са леви, четвърти си мислят, че са десни и т.н.

Очевидно е обаче, че нито в БСП, нито в СДС са единни по въпроса каква опозиция искат да бъдат. Най–малкото, защото във властта е пълно с техни представители.

Само че и това не е точно така.

Във властта е пълно с хора на СДС и БСП, които не са представители на всички клиентелистки клики в двете партии. Това уточнение е много важно и дава отговор на редица въпроси за по-тънките и по-дебели разлики в позициите между отделните представители на опозицията. Разгледана от този ъгъл, политическата реалност в България подсказва няколко съвсем различни сценария за развитието на страната.

Най-спряган е най-лошият сценарий.

Ако са верни социологическите проучвания, които твърдят, че БСП е вече политическа сила номер 1, то логично е да си помислим, че следващото правителство ще е социалистическо (възможен е и междинен период на просоциалистическо правителство тип “Беров” и впоследствие управление на изцяло социалистически кабинет).

Не бива да се забравя, обаче, че вероятността да се случи нещо подобно минава през волята на ДПС. А защо не и … на четвърти парламентарно представен играч, който, ако има предсрочни избори, може да е отново … Царя.

Очевидно е, че това ще означава абсолютен крах на СДС за втори пореден път. Голяма част от сините политици сега атакуват Царя, но ако този сценарий се осъществи, то някой ще трябва да поеме цялата отговорност за този втори провал. Никакви приказки за “Сини ангели” няма да спасят Надежда Михайлова и хората около нея. Както един колега образно се изказа, има голяма вероятност “Синият ангел” да се трансформира в “Синьо жертвено агне”. Именно от тази гледна точка е много съмнително дали атаките срещу Царя не целят именно скалпа на Надежда Михайлова? Хубаво е да се позамислят по този въпрос някой големи мислители без грам опит във вътрешнопартийните интриги.

За всеки провал си има виновен.
И изкупителна жертва.
Винаги и задължително!

При БСП, обаче, нещата не са кой знае колко по-ясни.
БСП не е готова за властта. Част от новите лидери на социалистите са наясно с този факт-учили са на Запад, отраснали са в друга среда и усещат, че времето за реформи на партията е недостатъчно (Дали изобщо е възможно реформирането на БСП е друг въпрос. Авторът е по-скоро скептик по темата).

БСП все още не е член на Социнтерна, а това с думи прости означава, че тази партия не се вписва в каноните на Западната демокрация.

И за това си има причини.
Вярно е, че българският народ избира чрез демократични избори своите управници, но също така е вярно, че българските управници или се вписват в системата от зависимости на съвременния свят или си отиват като Жан Виденов.

На Запад не си падат по празните приказки.

Там са наясно, че е по-добре да внасяш електроенергия, отколкото суровини.
Излишно е да споменавам защо. Достатъчно е да се отбележи, че енергийната зависимост на България ще има съвсем други измерения, ако не внася суровини от Русия.

БСП трябва да е наясно, че възможностите са само две и са безалтернативни. Или – или!?!

Докато лидерите на БСП не направят своя окончателен избор, всяко участие във властта на червените ще е провал. След провал!

Между другото, вариант “управление на опозицията” може да се модифицира и с обратен знак. Да речем, че социолозите не са прави и предсрочните избори биват спечелени от СДС.

И какво от това?
Тогава Станишев ще се пече на бавен вътрешнопартиен огън, а Надежда Михайлова ще трябва да демонстрира управленски екип, събиран на …НЕклиентелистки принцип.

Готова ли е с този екип г-жа Михайлова?

Фактът, че Костов все още определя такива елементарни неща като това кой ще шофира служебен автомобил в СДС, дава достатъчно красноречив отрицателен отговор на въпроса.

На всичкото отгоре и СДС, и БСП трябва да са наясно, че е много трудно осъществим (меко казано) вариант, при който на предсрочни парламентарни избори бъдещите победители да спечелят 50%+1. Ако някой от лидерите на опозицията вече се точат за властта, добре е да си направят сметката с кръчмаря.

А че сметката ще е особено трудна, няма никакво съмнение – този път КРЪЧМАРИТЕ ЩЕ СА НАЙ-МАЛКО ДВАМА.

Каквото и да се случи с НДСВ от тук нататък, Царят вече се е превърнал в трудно заобиколим фактор в българската политика.
Добре е и Доган да си направи сметката – този вариант ще вкара в българския парламент още един балансьор!?!

Вариант две: Царят успява да предоговори вътрешно коалиционните си отношения с Ахмед Доган.

Серия от събития укрепват властта – благоприятен изход на делото срещу нашите медици в Либия, покана за НАТО в Прага, “Карун ейджънтс” успяват да реформират българските митници, икономическата реалност в страната като цяло става по-поносима.

Царят довършва мандата си. И спечелва …Тук вариациите са разнообразни - спечелва короната, втори премиерски мандат, президентски избори, заслужен отдих и благодарността на цялата нация и т.н.

Ако този вариант се реализира, то клиентелистките лобита в опозицията ще трябва да се преориентират навреме. Ключовата дума ще е ИНТЕГРАЦИЯ.

Интеграция не само на интереси, но и на ангажименти.

Защото умен политик е не този, който победи в дадена битка или война, а онзи, който успее да избегне битките и войната в името на мира.

Антон Луков