- Д-р Митковски, какви ще бъдат целите на ДСБ по време на новия политически сезон?
- Най-новото и впечатляващото е подписката, която вече започна. И тя ще бъде по-скоро едно започване на говорене в рамките на опозицията. Имаме за цел и сваляне на правителството, но на всички е ясно, че събирането на подписи няма да доведе до това. До сега говоренето в синьото пространство беше само един против друг, а сега тази инициатива ни помага да започнем някаква комуникация помежду си.

- Целта на подписката е да доведе до комуникация между десните лидери, така ли?
- Да. Целта е и такава, защото за тези години, в които съществуват много десни партии, би трябвало да сме се убедили, че разделението не води до привличане на повече гласоподаватели. Всяка партия си мисли, че е най-дясната, най-хубавата, включително и ние. Но когато се стигне до избори, се оказва, че хората не мислят за това и резултатът е налице. Това е едно начално узряване да започнат да си говорят хора, които би трябвало да са за един вид политика и против определен вид политика. Обединение в момента няма, има сближаване на десните в общите им принципи за това, което трябва да се случи в България.

- Какво е вашето мнение за предизборно коалиране на десните партии?
- Това, което е взимано като решение на форумите на ДСБ, доколкото знам и на СДС, а предполагам и на ГЕРБ, е да има самостоятелна подготовка за изборите. Когато стане ясен закона за партиите, които ще влязат в Парламента след изборите, ще има допълнително обсъждане за коалиране.

- Какво е вашето лично желание? За или против обединение?
- Моето лично желание е ДСБ да присъства все по-силно в парламента. Аз бих предпочел трите партии да влязат самостоятелно и след това да направят коалиция. Но може би има опасност пък някоя от трите да отпадне. В България всичко става. Самостоятелното явяване е най-лесното. Там не се съобразяваш с никого, сам определяш всичко, сам редиш листите. Ако ще се явяваме общо, нещата са вече въпрос на сериозни анализи и преговори. Има една особеност на следващите избори, защото месец по-рано ще бъдат изборите за евродепутати. Там също изобщо не е ясно как ще се явяват партиите. Не е тайна, че ЕНП държи за общо явяване, защото така мислят, че ще има повече депутати. Но това, в което се убедих, че политиката математически не винаги излиза точна. Обединението на 2, 3 или повече партии не води до двойно или тройно увеличаване на гласовете. Това сме го изпитали и във Варна и в национално ниво. Но поне се убедихме, че и разделението не води до повече гласове. Когато създавахме ДСБ, бяхме убедени, че една голяма част от хората, гласуващи за СДС, ще дадат гласовете си за нас, но не стана така. Стана горе-долу поравно разпределяне на гласовете.

- Ясно е, че подписката няма да принуди управляващите сами да си тръгнат. Какво очаквате да се случи след нея?
- Да. Като знаем кои са управляващите, никой на очаква да си тръгнат сами. Но като гледам каква е реакцията на управляващите и на част от медиите към това сближаване на десните партии, ми се струва, че това не им се харесва. Това пречи на някого и го притеснява. Постоянно се обяснява колко са лоши тези, които се обединяват, как това става под тежък външен натиск. Как ще се развият нещата от тук нататък не знам. Хубаво е да се види колко хора ще откликнат на тази подписка, защото българинът вече е обезверен, апатичен, аполитичен. Хората, които бяха по-активни, агресивни и емоционалн, вече не са в България. Ние във Варна бяхме направили след местните избори консултативен съвет, в който влизат СДС, ДСБ, ВМРО, Новото време, земеделците, който няколко пъти се е събирал, за да решава актуални за града проблеми. Той си има вече и изграден статут на ротационен принцип. След последните развития на нещата към този съвет ще бъдат привлечени и ГЕРБ. Така че ние сме започнали някакъв вид говорене помежду си. Но решенията за обединение се вземат от националните ръководства, до нас само се допитват.

- Ако решението за обединение зависеше изцяло от вас – местните организации, какво щеше да бъде то?
- Честно да ви кажа, аз, без да ангажирам никого с моето мнение, бях много за предизборна коалиция със СДС, въпреки че знам какво представлява едната и другата партия, кой къде остана и т.н. За ГЕРБ не се бях сещал. Но в ОбС за мен е приятна изненада поведението на ГЕРБ. Не могат да ме убедят точно какво прави Свилен Крайчев в кметския екип, но в съвета заемат позиции, характерни за една дясна партия. В политиката черно и бяло няма. Всичко е въпрос на нюанси. Така стигаме до Чърчил, който казва: “Няма вечни приятели и врагове, има вечни интереси.” Той е наследствен политик. А това е много важно, защото един от основните проблеми на българската политика е, че няма традиции. Няма постоянна подготовка. В други държави хората се учат с векове.

- Доста депутати от ДСБ недоволстваха по повод коалиция с ГЕРБ, тъй като изразиха недоверие към Бойко Борисов и опасения, че той би се коалирал с ДПС или БСП. Какъв е вашият коментар?
- В България вече допускам всичко. Още повече, че ГЕРБ и Бойко Борисов много малко ги познавам. Нагледали сме се на всякакви пируети. След като един човек, претендиращ за монарх на една държава, излъга толкова много пъти поданиците си, какво да говорим за останалите политици, които не са потомствени. Много хора са обещавали какво ли не и след това се отмятат с аргумента, че е в името на благото на България.

- Каква ще бъде конкретната цел на ДСБ в местния парламент?
- Местният парламент е едно подобие на националния модел с местен привкус. Мисля, че и във Варна трябва да се направи актуализация на бюджета. Във Варна също има голям излишък и трябва да се вземат решения как ще бъде разпределен. Има основни проблеми за решаване – паркирането е един от тях. Сега се гласува процедура за публично-частното партньорство, което дава да се построят пломби на блок към блокове срещу построяване на детски градини. И няма нито една оферта. Значи има нещо сбъркано. Освен това, т.нар. ОУП, който ни прожектираха и ни даваха на дискове, прилича на един шарен балон. Там има само едни картинки и приказки около тях. Нещо, което е като оправдание за огромното закъснение на плана.

- Какво се случи в СДС във Варна, защо се разцепихте и как вие решихте да станете член на ДСБ?
- Напуснахме СДС, защото вътре беше станало кошмарно. Бяхме на по 2 - 3 лагера, всеки беше срещу някого. В един момент вече започваш да губиш ориентация за какво е всичко това. Всеки си имаше някаква професия, всеки отива до София да говори срещу другия, имаше едни безкрайни подписки и т.н. Тежкият конфликт започна преди предните местни избори във Варна, когато общата безспорна кандидатура за кмет беше на проф. Камбуров. В един момент се появи Ванухи Аракелян, която аз лично само бях чувал, като кандидат за кмет, издигната от СДС. Започнаха караници, неразбирателства. И капакът беше на една национална конференция на СДС, когато Надежда Михайлова беше председател. И след като започна да обяснява колко велик политик бил Доган, разбрахме, че сме попаднали на грешното място. Аз лично преживях много трудно този разрив с Надежда Михайлова, защото с нея бяхме заедно от много дълго време. Издигахме я за водач на варненската листа, за председател на СДС. Бяха конкурентки заедно с Екатерина Михайлова и Надежда спечели. Тогава Иван Костов никого не подкрепи. А искам да ви кажа, че той е човек, който държи на мнението си, но аз лично се убедих, че възприема и други мнения. Всеобщото мнение е, че не отстъпва от думите си, но не е така, защото е готов на компромиси, когато те са градивни.
А да отида в ДСБ ми се обади проф. Камбуров, той беше депутат.

- Предлага ли според вас десницата управленска алтернатива?
- Предлага. В противен случай нямаше смисъл тя да съществува. Ако управлението ни няма алтернатива, за къде сме? Дали ще бъдем ние, или някой друг няма как да няма алтернатива в момента. В политиката винаги се е крадяло, но такова крадене, каквото има в момента, не е имало никога досега. Такава некомпетентност и некадърност също. Парите трябва поне да бъдат усвоявани, когато ни се дават. Да не говорим пък за почивките на пенсионерите. Обидно е.

- Кое е обидно?
- Начинът на процедиране. Нормално е повечето възрастни хора да могат да отидат със свои средства на почивка. Обидно е това подаяние, което се прави. Освен това е безумно самите пенсионерски клубове да определят кой ще отиде. Те още отсега се изпокараха.

- Какво е вашето послание към хората?
- Посланието ми към хората е да гласуват. И дано да има за кого.
Елена Кирова