Може би няколко човека в България имат визия по отношение на режимите в “Натура 2000”, но няма нито един човек, който знае какви ще бъдат те. Който каже, че знае, то той откровено лъже.

- Г-н Иванов, защо според вас “Натура 2000” се посреща на нож от властимащите, от политици, областни управители, депутати? Според вас има ли някакви политически мотиви или е свързано със собствеността върху териториите и определени икономически интереси?
- Смятам, че негативното приемане на “Натура 2000” е по-скоро свързано с някакъв комплексен фактор. От една страна, но не на първо място, мисля, че част от политиците, които управляват България, всъщност не успяват да преглътнат това, че много дълго време неглижираха околната среда. Имам в предвид, че всичко, което се правеше във връзка с планове, програми, дейности по отношение на околната среда, беше или популистко или нещо, което се прави между другото. Доказателство за това е и неефективната процедура по оценка на въздействието върху околната среда. В България няма нито един негативен доклад по ОВОС.
Необходима е промяна на начина на мислене на хората, които се занимават с политика. Те не могат да приемат тази промяна. Свикнали са да работят по едностранен начин. Силен довод за моята теза е и факта, че и при обсъждането на границите много от хората – депутати, кметове, областни управители, постоянно говорят, че мрежата “Натура 2000” трябва да отчита и икономическото развитие. Това показва пълно непознаване на необходимата документация за изграждането на мрежата, която е съставна част от директивата за птиците и директивата за местообитанията. От друга страна съм забелязал, че се опитват да направят някакъв удобен прочит на цялата тази документация.
Втора причина, поради която тези хора създадоха възможности за една силна негативна кампания, това е факта, че в България много по-тихомълком протекоха процесите свързани с регионални планирания, общи устройствени планове, регионални стратегии за развитие, както и общински. Всички тези документи неглижират околната среда, там няма баланс.

- Но те все пак по някакъв начин са получили одобрение от министерството?
- Да. Това е вече един друг болен въпрос. Липсва координация между самите министерства, липсва връзка между отделни закони.
От всичко това произтича и необходимостта в рамките на изграждането на мрежата “Натура 2000” всички тези документи да бъдат ревизирани. Мисля, че по-скоро необходимостта от ревизия на документите, за да инкорпорират те в себе си този нов тип подход при опазването на територията на България е плашеща за някои.
Намираме се в един регион, които в основната си част се издържа от пропърти бизнеса. Огромна част от хората, може би 70 % от собствениците се надяват да продадат своите имоти и то на висока цена. Появата на “Натура 2000” ще създаде някаква предпоставка за по-голяма яснота на този пазар. Може би няколко човека в България имат визия по отношение на режимите в “Натура 2000”, но няма нито един човек, който знае какви ще бъдат те. Който каже, че знае, то той откровено лъже. Режимите предстоят да бъдат съгласувани и определяни. В момента сме на етап определяне на границите на териториите. Границите са една заявка, че в тези територии ще бъдат създадени някакви правила. А правилата на един пазар винаги намаляват цените. Ще отпаднат възможностите да се искат спекулативно високи цени или да се притискат собствениците и да им бъдат откупувани парцелите на спекулативно ниски цени. Естествено тук големите компании, които се занимават с недвижими имоти са основния източник на негативни процеси. Дали на приятелска или партньорска основа всеки кмет на община, чиито брегове се мият от Черно море по някакъв начин е обвързан с тези компании. Съвсем нормално е тези хора да изразяват не общественото мнение като цяло, а притесненията на собствениците на земи, които искат да спечелят максимално от продажбата им. Това са нормални процеси. Но, за съжаление са нездрави. Отсъства основния катализатор – държавата.
В нормалните държави над регионалните, местните и общностните интереси, стоят държавните. Черноморието не е на община Варна или на Бяла, Аврен или на Шабла. То е българското Черноморие. Ако нещо се случи с него всички ние данъкоплатците ще платим с нашите пари. А когато става дума за начин на ползване се оказва, че ние нямаме право да ползваме благата, което е парадоксално.
За съжаление в динамичното време, в което живеем, няма хора, които да разбират от всичко. Известна част от тези, които изразяват негативни настроения срещу “Натура 2000” са подведени от експерти. Те поради неразбиране или не добра информираност са ги посъветвали зле и за отстояването на негативната позиция няма основателни причини.

- Не се ли заговори за “Натура 2000” твърде късно, когато вече сроковете ни притискат? Нямаше ли вариант този диалог, ако може да се нарече такъв, да се проведе по-рано?
- За “Натура 2000” индиректно заговорихме за първи път през 1989 година с първата публикация на орнитологично важните места. Те са категория пожелателни територии, които се описват от неправителствени организации. До тази година в тези територии ние приоритетно проследявахме динамиката на числеността на различните видове птици. Те ни служиха като пробни извадкови площадки за наблюдение на това до колко настъпват положителни или отрицателни процеси в популацията.
През 1997 година ние издадохме на български книгата за първите 50 орнитологично важни места. Тя беше добре разпространена във всички институции. Естествено отново беше неглижирана и никой не я взе в предвид.
През 2002 година започнахме проект, които се наричаше “Подобряване на готовността на България за изграждане на европейската екологична мрежа “Натура 2000”. Той обхващаше три пилотни района, като два от тях бяха Северно и Южно Черноморие. Бяха подготвени три моделни предложения за територии по “Натура 2000”. Едното беше Камчия. Бяха поканени експерти, еколози от общините, от други институции, областна управа. Някои от тях не пожелаха да участват в процеса. Други като общините Аксаково и Долни Чифлик участваха в изготвянето на помагалото.
Спекулативните изказвания, че никой не е знаел за “Натура 2000” по-скоро трябва да се трансформират. Редно е по-голяма част от тези хора просто да признаят, че не са искали да знаят. Данните са се събирали десетки години, просто тази година някои от данните бяха актуализирани, с цел уточняване на границите на териториите.
Важно е да се отчете, че още през 2002 година нашата организация покани външни експерти от Брюксел и от Лондон, които имаха възможност да осъществят поредици от срещи в МОСВ. Тогава ние постоянно давахме ясни сигнали, че България вече закъснява с работата по “Натура 2000”. Ние си представяхме първо да има обществено обсъждане на границите, на режимите, достатъчно време за полева работа, за експертно уточняване на границите. Това са едни нормални демократични процеси, които бяха задължителни. Но тогава в неформални разговори всички, които имаха отношение казваха, че има достатъчно време. Факт е, че ние за пореден път се оказахме прави.
В началото на година изпратихме картите на проектотериториите на всички общини и областни управи. Единствената негативна реакция беше от областна управа Варна. Изпратиха едно писмо от името на всички кметове. В това нямаше нищо лошо, ако този ясен сигнал беше обработен от МОСВ и може би от българското правителство. Трябваше да се предприемат действия. Фактите показват, че всичко това беше подминато с лека ръка.

- Кои са видовете птици, които трябва да бъдат защитени във варненска област?
- Първо искам да спомена, че не мога да си представя, че някой си мисли, че неправителствени организации могат да създадат предпоставки за да спре икономическото развитие на даден регион в полза на природата. Това звучи много ласкаещо, но ние не сме фактора, който определя държавната политика в тази посока.
Приоритет на МОСВ и на правителството е да реши как и по какъв начин да направлява процесите в тези територии. Но е важно приоритет да бъде опазването на околната среда. Примерно в случая с Варненско-Белославско езеро, основната причина, поради която територията влиза в “НАТУРА 2000” е струпващият се голям брой водолюбиви птици по време на процесите на зимуване. За хубаво или за лошо в Северна България това е единствения голям вътрешен воден комплекс, който не замръзва през цялата зима и създава добри възможности през най-тежките периоди тук да се концентрират стотици хиляди екземпляри от различни видове. Сред тях има много редки. Такъв е случая с малките корморани, които са световно застрашен вид.
Варненско-Белославско езеро е предложено да бъде включено в мрежата, за да може процесите да бъдат управлявани по правилен начин и птиците да продължат да използват тази територия и като място за почивка. Естествено тези видове не се хранят на територията на промишлените предприятия. Тази територия е една от петдесетте, която е описана още през 1997 година. От тогава се осъществява мониторинг.

- Какво ще се случи, ако правителството се опита да извади от мрежата територии, които отговарят на европейските изисквания да бъдат защитени?
- Списъкът ще бъде повторно върнат на България за допълнителна преценка. Принципът на работа е такъв, че териториите, които се предлагат изпълняват някакви критерии и изисквания и могат да бъдат извадени само и единствено тогава, когато се докаже, че за тези територии са отпаднали критериите. Ако те са отпаднали в процеса на изследване на териториите, към България ще бъде погледнато по по-различен начин, тъй като тя е допуснала унищожаване на територии по “Натура 2000”. Тоест не е осигурила превантивното опазване, така както изискват директивите на ЕС. Просто защото някои части от директивите съвсем услужливо не бяха транспонирани в нашето законодателство и не бяха използвани в рамките на процеса на изследване.

- А от друга страна какво ще се случи, ако върху посочените територии човешката дейност не бъде съобразена с опазването на биологичното разнообразие?
- Случва се така, че България не осигурява ефективно опазване на тези територии. Година след година те губят качествата си. В крайна сметка при един последващ мониторинг може да се окаже, че в територията не са налични условията за видовете, които са били описани и въз основа, на които е била предложена за защитена. Тогава се търсят начини и механизми страната да бъде принудена или да възстанови територията или да я разшири за сметка на прилежащи територии с подходящи условия. И тогава България ще трябва да вложи средства от собствения си бюджет. Ако това не се случи ще трябва да се плащат глоби. Тук е тесния момент. Ако страната не си изпълни ангажиментите по “Натура 2000”, то ще е за сметка на корпоративния интерес. А при плащането на глоби парите ще дойдат от данъкоплатците.

- Тъй като сакралната дата 21 декември наближава, какъв е вашия призив?
- Процесите са много динамични. Жителите на село Казашко ще внесат подписка, с която подкрепят изграждането на “Натура 2000” на територията на техния район. Това е доказателство, че хората, които ще бъдат преки потребители на чистата околна среда, която се надяваме, че ще бъде създадена, всъщност не са против изграждането на мрежата. Надявам се българското правителство да е успяло да си изгради филтър на това що е обществен интерес и що е корпоративен интерес. Силно се надявам, че то ще уважи обществения интерес. А той е да има територии защитени зони и в тях да бъде постигнат един балансиран подход и правилно управление, така че когато след 10 години или 20 години говорим по темата да отчетем поне сегашното състояние на нещата като налична природа.