"Истината понякога започва да мъждука, но никога не угасва!" Думите на Тит Ливий отпреди 2000 г. са верни и сега, нали?
Знам, че днес много по-важно е как живеят милионите българи, а не неколкостотин политически люде, облечени във власт. Днес грижата е за учители и ученици, за болни и още неразболели се, за поколението на нашите родители. Но можем ли с лека ръка да махнем: "Каквото било - било!"

За истината и заради хората

които искат да живеят с истината, трябва да я кажем.
Пета година десницата у нас боледува. Разлюлени структури, недоверчиви помежду си лидери, объркани поддръжници... Как се стигна дотук? Защо се разпиля силният отбор на десните? Много пъти връщахме лентата и анализирахме събитията. И винаги стигахме до декември 1999 г., когато бе сменено "правителството на промените".
Смяната на 2/3 от министрите с недоизказани намеци и недомлъвки, ехидното подхвърляне на имена и съмнения, двуличието на премиера и неговия антураж... И, разбира се, "Докладът" (доклад от ген. Атанасов - тогава шеф на НСС, за корупция във висшите етажи на властта - бел. ред.).
С него явно и нескопосано се започна разчистването на сметки. Опитаха се да окалят тези, които имаха сила и позиция и смееха да ги защитят. Нападнаха ни подло, в гръб, без да ни упрекнат явно, за да не можем да се защитим. Покрай сухото пламна и суровото.
После разправата в СДС. Изключени, замразени, напъдени и отвратени. Човек след човек, човек след човек, човек след човек...
Някак естествено бяха провалени и парламентарните, и президентските избори. Виновни бяха винаги тези, които работеха. За да се раздели синята партия на две, на три, на четири.
Сега е времето за равносметка. Време е за правилните политически ходове и навиването на кълбото. Верният път е този на консолидацията. Трябва

внимателно да лекуваме нанесената рана

Без симпатии и без омраза, с отговорност. Дясното пространство съхрани повече от 30 % подкрепа - въпреки сторените грешки и разочарования. Запази възможността отново да се съберем на общ разговор, да потърсим мостове и да ги спуснем един към друг.
Единадесетте политически формации, които се събраха по поканата на СДС, вече търсят вярната формула. Правят го все по-активно и последователно. В това е заложен и успехът.
Добре. Защо тогава да се връщаме отново на доклада "Костов-Атанасов"? Защо да ровим в коша с мръсното бельо и да търсим истината, ще попита някой.
Защото има шанс десницата отново да се събере. Да не повтаряме стари грешки - и за да сме наясно кой кой е. Да е ясно кой лъжеше и крадеше, докато ние работехме. Защото е време да се отърсим от калта, с която ни опръскаха, и да върнем уважението и доверието помежду ни.
И да не се чудим защо Иван Костов направи онези недопустими сцени в Будапеща, защо наклевети 11-те десни формации в Брюксел пред лидера на Европейската народна партия г-н Вилфрид Мартенс, защо, като чуе за обединение, сипе яростна ненавист срещу ни. Защото "костовизмът" вирее, когато другите са разделени.
И още нещо много важно. Андрей Луканов навремето разигра сценария с разделянето на БКП на две. Едната част от тогавашната номенклатура стават социалисти и продължават с червеното знаме напред. Друга част се "демократизира", поема кормилото в СДС и развява синьото знаме. Така "реформираните" и "реформаторите" заемат лявото и дясното в България и се сменят в управлението. Докато хората каталясат от прехода и си кажат както едно време: "От нас нищо не зависи, да правят каквото щат."
В този сценарий се включи настойчиво и Иван Костов. Той щедро прие БСП за реформирана левица. Сега очаква да му върнат жеста и да го нарочат за "истинската" десница. Затова обединението вдясно е такъв дразнител. Затова всячески му се пречи - защото трябва да се провали.
Тогава всичко ще се върне по онзи сценарий. И всъщност Костов ще изпълни завета на Луканов!
Евгений Бакърджиев

В. "Труд", 1 декември 2004 г.
* Авторът е лидер на съюз "Радикали", бивш вицепремиер и министър на регионалното развитие от първия кабинет на Костов.