Темата за скандалните връзки на Иван Костов с комунистическите (и съветските) тайни служби отново е на дневен ред. В предаването „Свободна зона” на Георги Коритаров по ТВ+ на въпрос на Коритаров, отправен към госта му Кольо Парамов – каква е историята за общата работа на Парамов и Костов някога, Парамов отврща директно: „Нали разбирате, че аз съм бил свързан със спецслужбите и закона не ми дава право да говоря какво сме работили заедно с Костов!” /afera.bg.

Тази „закачка“ по темата е най-малко петата.
Първи открито въпрос за агентурното минало на Иван Косотов зададе Христо Бисеров.Това се случи предаването „Всяка неделя“ на Кеворкян.Не след дълго след по темата се включи и Богомил Бонев.

После се появи декларация на РЗС от 5-ти януари 2010 г., в която Тодор Великов (депутат и орг. секретар на РЗС) заяви: “Иван Костов влезе в политиката с подкрепата на ДС и ГРУ”.
Текстът е забележително конкретен. Няма недомлъвки и намеци:
“РЗС настоява в кратък срок да бъде разсекретен и оповестен докладът от 23.01.1989 г. на VI управление на ДС, подписан от ген. л-т В. Велинов, отнасящ се за лицата, одобрени за „нова ръководна класа в условията на демокрация на Народна Република България”. От този доклад и приложения към него списък ще стане окончателно ясно, че Иван Йорданов Костов влиза в политиката с подкрепата на ДС и ГРУ…”.

Точно на 2 февруари 2010 г. в Канал 1 пред най-малко един милион зрители, Колю Парамов в прав текст описа факти от службашко-съветското житие на Иван „Йорданович“ Костов и през цялото врем говори в първо лице единствено число.

Един месец по-късно (в началото на март 2010) във в-к „Галерия“ излезе „...скандален документ от Национална служба “Сигурност” (НСС), службата, чийто приемственик е днешната ДАНС. Съдържанието на документа е оперативна информация, според която в канал за контрабанда е засечен бившият премиер Иван Костов. В документа буквално се казва, че Иван Костов е изградил схема за набиране на средства, а посредници в тази схема са били небезизвестните Косьо Самоковеца и Ники Пилето. Докладната записка е подписана от капитан Ст. Кирков, а върху нея началникът на съответното направление е написал резолюция с искане към друг служител на НСС – К. Гребенаров, информацията да се разшири.“/ Явор Дачков, Гласове

През цялото време лицето Иван Йорданов Костов не даде никакъв задоволителен отговор на тези питания. Вероятно тактиката му ще е същата и след последната „актуализация“ на темата случила се в предаването на Георги Коритаров.

Проблемите обаче остават. И през годините се задълбочават!

Периодично на Мартин Димитров му се налага да дава отговор на въпроса „СДС в една коалиция с Иван Костов ли е или си партнира (оперативно) с Иван Йорданович?“.
Даже и да не му го зададат директно, въпросът си остава висящ.
Не можеш да го изтриеш от съзнанието на хилядите членове и симпатизанти на СДС в страната.

Добрата новина е, че с годините осмислянето на процесите в българската десница става все по задълбочено.

Едната логична верига от събития обяснява другата!
Именно разнищването през годините на службашко-съветскто агентурно минало на Иван Йорданович е в дъното на разбирането за процесите довели до всички(без изключение) проблеми на българската десница.

Кой има полза – нали това е правилният въпрос?
За да има партия СДС, трябваше да бъде унищожена коалицията СДС.
Изхождайки от този извод, не е трудно да си спомним кой беше в дъното на интригите между членовете на несъществуващата вече коалиция СДС.
После, когато и партията СДС изчерпи потенциала си да дарява власт на Костов, бе ... разцепена. Всички знаем от кого. И кой извлече най-голяма полза от разцеплението.
Сега сме на етап „Синя коалиция“. Обединение по необходимост, понеже малката злобна партийка на Иван Костов не му гарантира преминаването на 4-те процента. Дребна цел - дребни идеали!

И тя ще се изчерпи. Когато му дойде времето...
В най-новата българска история няма случай, в който Иван Йорданович Костов да е стартирал даден проект с някого и да не го е предал. Тук изключения няма. Когато коалицията СДС беше насила партизирана, структурите на СДС ги изгради Христо Бисеров, изборите ги направи Евгени Бакърджиев. После, когато властта бе конусмирана (по думите на Костов, че властта трябва да се консумира,) Александър Божков проведе икономическата реформа и приватизацията, Муравей Радев наложи финансовата стабилизация, Богомил Бонев започна първата война с престъпността. Всички те, плюс Стефан Софиянски и Петър Стоянов, бяха предадени от Иван Йорданов Костов. Тук няма пропуск!
Прецаканите, до един са политически (и икономически) играчи от класа и имат много сериозен ресурс.

Знаеха, че Костов ще ги предаде.
Нито един от тях не е толкова глупав, че да не се е усещал предварително какво му кроят.
И никой не се спаси от предателството.
Това си е направо орисия.
От Мартин Димитров се иска много по–малко. Просто защото залогът е много по–малък. Мъничко търпение и лоялност към „Синята коалиция“ и ...Иван Костов и него ще предаде. И на „Синята коалиция“ ще такова майката.
Като на всичко останало!
Една логична верига от събития обяснява другата!
Кой има полза – нали това е правилният въпрос?
В края на краищата, след като трагедията на българската десница има нужда от Иван Костов, защо тази роля да не се изиграе от самия Иван Костов.
Кой ако не той!

Антон Луков