Втвърдяват се!
Факт е, че чрез емблематичния зам.-кмет Богдан Караденчев, в края на 2011 г., старата комунистическа номенклатура публично се легитимира като част от лицето на “Mоделa Варна”*. За никого не е тайна, че назначението му е лична инициатива на Кирил Йорданов и не случайно към днешна дата, ако изобщо има коментари, те са сдържани.

И все пак въпросите остават без отговор! Как Караденчев ще се справи с днешните инфраструктурни проблеми на Варна, не е ясно. В морската столица все още се помни най-жестоката водна криза, която душеше града по време на кметския му мандат (1985-1990). По същото време цъфна и прословутата “Дупка” в центъра на Варна.

Далеч по-съществена обаче е една друга история на… съвпаденията. Караденчев е бивш директор на Пристанище Варна (1975-1981г.) и зам.-генерален директор на СО “Воден транспорт”(1981 - 1983).

На 13 май 1981г. беше атентата срещу покойния папа Йоан Павел ІІ.
Варненска връзка в българската следа е добре документирана.
В глава 7 от книгата на Стърлинг “Родени убийци” става ясно, че в морската столица на социалистическата ни родина се случвали прелюбопитни неща. Ето няколко цитата:
“Абдула Чатлъ също беше в списъка на DIGOS . В Турция бил издирван за особено жестокото убийство на седем леви профсъюзни дейци в Балгат. Абдула Чатлъ работил за Абузер Угурлу във Варна, България. Информацията за това идва от двама бивши „сиви вълци”. Единият описал подробно бизнеса на Чатлъ с мафията, после бил обесен, заради участието си в клането в Балгат. Другият на име Али Юртаслан, който се криел в Скандинавия, бил интервюиран по телевизията и във вестниците по същия въпрос. Казал, че Чатлъ “играе важна роля в контрабандата на оръжия от София за Турция от януари 1978г.” и добавил, че след масовото убийство на профсъюзните дейци, Затля “веднага заминал за Варна, България, и започнал работа за турския подземен свят.” На въпроса „с кого”, следва отговор: “Имената, които знам, са Абузер Угурлу и Исмаил Офлу. Това са хората, които доставяха оръжие за „Сивите вълци” и „Партията на националното действие” в Турция. Когато им трябваха пари за оръжия в Европа, внасяха там контрабандно хероин…”Сивите вълци” се занимаваха с продажбата на хероина, а с парите купуваха оръжие…”
И така, пред нас са двама известни сиви вълци, които помагат на Агджа да се придвижва веднага след бягството му от затвора на 25 ноември 1979 г., до пристигането му в София през юли следващата година. Занимават се с контрабанда на хероин и оръжие, и получават заплата от турската мафия в България. “Кинтекс е създадена през 1965 г. Намира се на бул. “Антон Иванов” в София, разполага с няколко тайни квартири в София и офиси във Варна и Бургас, както и със складове край София за контрабандни стоки. „Кинтекс” поддържа тесни връзки с други български търговски организации, като „Интерпред” и „Интерсомерс”, на които вероятно преотстъпва част от дейността си. В Турция, „Кинтекс” е представена от „Балкантурист”, „Балканшип” и „ Tap - Ek ”

1979 г. – Турските власти арестуват кораб с 1 500 000 патрона за кюрдските сепаратисти в Източна Турция. По това време пристанищата във Варна и Бургас усилено се използват за контрабанда за Турция. Доставките включват съветски пистолети „Макаров” и чешки пистолети „Скорпион” - новият 9-милиметров модел.

1979 г. – Съветски оръжия са внесени през Сирия в Турция, от Варна и Бургас.

1979 г. – Херметически контейнери, пълни с оръжия, са пуснати от български и съветски товарни кораби, взети са от турски кораби.

1980 г. – Съветски товарен кораб е натоварен с оръжия във Варна през януари. Оръжията са закарани в Самсун и Трабзон, на турското черноморско крайбрежие.”...” Около 1969 г. Абузер Угурлу започва да работи с българските власти и да им прави услуги. В замяна му е позволено да организира контрабанден канал от Варна. През 1974 г. е завербуван от българските служби за сигурност.”

Очевидно е, че Клеър Стърлинг е била снабдявана с доста подробна информация, но едва ли е имала достъп до всички тайни на българските й служби.
Колко ли от старите капитани (най-вече т. нар. “помполити”), които днес се подвизават в морския бизнес, представлявайки едни от най-големите и богати български фирми, имат (преки) спомени по темата?
Обществеността едва ли ще бъде информирана за нови подробности, но си заслужава да бъдат направени някои предположения. Вероятно, все още има живи и сред онези служители на тайните служби, които са се занимавали с описаните от Клеър Стърлинг “сделки”, минавали през пристанище Варна. Най-малкото, повечето от високопоставените чиновници на пристанище Варна (Караденчев е бил директор на Пристанище Варна от 1975 до 1981г.) и митническите служби от онова време са обслужвали технически и експертно странните “движения” на мистериозни контейнери.

Едно е сигурно!
Вече покойният Папа Йоан Павел II прости на България и българския народ за събитията от 13 май 1981г. В качеството му на духовно лице, точно това се очакваше от него – да даде прошка.
Прошка! Но не и оправдание!
Само частица от събитията, описани от Клеър Стърлинг да са верни, то изводите, които се налагат са, меко казано, възмутителни.

С назначението на Богдан Караденчев “архитектите” на “Модела Варна” и лично Кирил Йорданов, правят изключително нагла демонстрация.
Безпардонната реабилитация на комунистическата номенклатура е храчка директно в лицето на демократичната общественост, не само във Варна. И не само в България!
Страната ни е член на НАТО! Източната ни граница е външна граница и на ЕС, при това в особено невралгичен район, какъвто е Черно море.
Най-малкото е срамно Богдан Караденчев да бъде едно от лицата на властта във Варна. И то за цели 4 години!?!
Освен, ако десницата във варненския ОбС не реши да покаже воля и откаже да гласува бройката на зам.-кметовете в бъдещата структура на общинската администрация.
Поводът е чудесен да се демонстрира ясна и недвусмислена политическа позиция.
Ако има такава, разбира се!
Антон Луков

*Моделът “Варна”* - Особено успешна олигархо-ченгеджииска форма на паразитиране, наложила се Варна след 1999 г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с пост-съветски, панславистки и великоруски черти, на мафиотската Купола представляваща модела “Варна”.
Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие. Нещо като реалния социализъм в действие … но наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста! Днес и сега! Краде се нагло, безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, финансови зависимости, информационна осигуреност и не на последно място общи идеологически пристрастия. Някой от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови.
На практика лицето на модела “Варна” Кирил Йорданов е недосегаем. Той вече е над групировката ТИМ и във Варна не съществува властови, икономически или силов ресурс съпоставим с неговия.

И въпреки всичко! Може да звучи парадоксално но същността на моделът “Варна” не са печалбите, ако и те да са крупни. Те са по–скоро следствие.
Моделът “Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни (често и противоположни на) от Евро-атлантическта ориентация на Република България.
Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на моделът “Варна”, не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджииски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация./bel4ev1959.blog.bg