Монасите от източноправославния манастир в Троян не оставят да гаснат свещите пред най-голямата им ценност - иконата на Света Богородица Троеручица. Две от ръцете й държат младенеца Христос. Третата символизира ръката на Бога. Когато папа Йоан Павел Втори посети България миналия май като част от обиколките си из земите на източноправославните християни, изображения на троянската Света Богородица бяха носени от вярващи, надяващи се да бъде заличено 10-вековното разделение между римокатолиците и източноправославните християни. "Това е, от което имаме нужда - от ръката на Бога, от намеса свише", казва един от малцината монаси, останали в Троянския манастир, на 96 км североизточно от София. "Ние, смъртните, явно не сме способни да преодолеем тази схизма." Разцеплението продължава въпреки обединението на Европа, започнато от политическите сили. НАТО се готви да приеме през 2004 г. някои от бившите си противници от източния блок
През същата година Европейският съюз ще разшири границите си на изток и ще включи в себе си още милиони източноправославни. България и Румъния - намиращи се в сърцето на православната зона, може би също ще се присъединят към ЕС през 2007 г. Но въпросите на вярата не се уреждат толкова лесно. Противоречията между двете течения на християнството започват още през 5 век заради нарастващото влияние на папството, а по-късно и заради формулировката на веруюто, или вероизповеданието. Разцеплението става официално през 1054 г. с размяната на анатеми между Ватикана и патриаршията в Константинопол - сега Истанбул и все още духовен център на източното православие (вселенският патриарх Вартоломей I е и архиепископ на Константинопол - бел. реп.)
Западните кръстоносци опустошават Константинопол през 1204 г. и това все още е смятано от много източноправославни за голямо предателство от страна на католиците. Стена от подозрителност се издига и до днес между Ватикана и различните църкви, обединяващи 200 милиона източноправославни по света.
Някои проблеми бяха смекчени. Духовният водач на православието вселенският патриарх Вартоломей I протегна ръка на католиците - въпреки че усилията му разгневиха ортодоксалните вярващи. Посещенията на папата в източноправославни страни, включително България, Румъния и Гърция, също допринесоха за напредък в дебатите по помирението. Но диалогът често се препъва в изникващи отново оплаквания - някои от теологичен, други от исторически характер. Най-често обаче разприте са свързани с политиката и властта - точно както е било и хилядолетие по-рано.
Православните лидери често са негодували срещу различните църкви на римокатолици от източен обряд-униати, които следват много от традициите на православието, но са на подчинение на Ватикана. Те са смятани от мнозина за агенти на Ватикана, опитващи се да отклонят последователите на православието и да подкопаят православните църкви. Въпросът се изостри особено много след рухването на комунизма, който държеше православното духовенство в свои юзди, но и го защитаваше от влиянието на Рим.
Ватиканът на свой ред започна да настоява за връщане на имотите на униати, конфискувани от комунистическите правителства. През юли 2000 г. в Балтимор се състоя среща на католически и православни пратеници, която завърши с кавга. Кардинал Едуард Касиди, който тогава оглавяваше комисията за християнско единство на Ватикана, призна, че проблемът с католиците от източен обряд е "твърде заплетен", за да намери бързо решение. "Не мисля, че в момента се води екуменически диалог", смята Робърт Никълъс, специалист по Руската православна църква в колежа Сейнт Олаф в Минесота. Никой не очаква, че в името на обединението някоя от страните ще направи промени в своята догма или традиции.
Екуменическото движение цели "взаимно уважение и край на подозренията", заяви преподобният Роналд Робърсън, един от завеждащите междуцърковните въпроси в Националната конференция на католическите епископи във Вашингтон. "Би било наивно да се смята, че от тази задънена улица ще бъде намерен бърз изход, но все пак трябва да полагаме усилия." Миниатюрната България би могла да послужи като модел за сътрудничество между двете църкви. Но тя е илюстрация и на това как по-големите сили могат да създават проблеми. Римокатолическата общност в България е малка - под 1 процент от населението, но има своите основания за гордост. От 1925 до 1934 г. пратеник на Светия престол в България е бил архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, който през 1958 г. става обичания папа Йоан XXIII. Напрежението по повод наличието на римокатолици от източен обряд и по други проблеми в България никога не е стигало същата висока точка както в други страни, по-специално Румъния, Украйна и Русия.
В град Раковски, един от центровете на малобройната католическа общност в България, край черквата с два остри купола, се намира мемориал на трима католически свещеници, убити от комунистически власти през 1952 г. Пред него оставят цветя последователи и на двете вероизповедания. "Всички сме християни. Наш дълг е да се познаваме и да се уважаваме", казва местна жителка-католичка. "Така трябва да бъде навсякъде. Но не е."
Една от главните причини - и в България, и навсякъде другаде, е могъщата руска църква, която по традиция определя тона в цяла източна Европа. Патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий Втори обвинява Ватикана в "експанзионистична стратегия" и отказва да изпълни едно от неосъществените желания на папата-поляк - да посети Русия. "Няма никакъв начин да се върви против волята на Алексий", посочва Тони Радков, теолог в Благоевградския университет . "Неговите виждания на практика формират православния свят." Българските законодатели също допринесоха за увеличаване на бъркотията. На 20 декември парламентът прие Закон за вероизповеданията, определящ православието като традиционното вероизповедание в страната. Законът целеше да сложи край на враждите в ръководството на Българската православна църква.
Но религиозни малцинства - включително други християнски вероизповедания, твърдят, че той подкопава техния стут. "Европа се обединява чрез НАТО и ЕС. Това е неоспоримо. Но аз се опасявам, че същевременно има и обратна реакция. Тя приема формата на национализъм и религиозно разделение," заяви епископ Христо Пройков, който ръководи римокатолиците от източен обряд в България (Пройков е председател на Епископската конференция на Католическата църква в България - бел. реп.)
Христо Пройков си припомни как в годините на комунистическо управление е учил в нелегална семинария и как никога не си е представял тогава, че противниците в Студената война някой ден ще се обединят. Може би това е поука за онези, които са обезкуражени за днешните отношения между католици и православни, посочва той. "Наистина, имаме големи проблеми между църквите. Но трябва да измерваме напредъка не с големи скокове, а с малките крачки," добавя епископ Пройков

Брайън Мърфи, АП
В-к "Монитор", 3 януари 2003г.