Сметището в село Въглен, където се съхранява боклука на Варна, трябваше да бъде затворено още преди година. И поне още десет пъти още преди 10 години. Интересното в случая е, че удължаването на живота на това сметище се възприема едва ли не като даденост. Като нещо, което се разбира от самосебе си. Като задължение на екоминистъра и на общинския съвет в Аксаково.

Само че, това съвсем не е така.

Крайно време е хората във Варна да разберат, че дължат комфорта си по отношение на сметопочистването и сметоизвозването на ... добронамереност от страна на хора и институции, които по принцип нямат нищо общо с Община Варна. Някои ще кажат: ама нали Община Варна плаща на Община Аксаково за разширението на сметището във Въглен? Първо, разширението не може да продължава до безкрайност и второ, при окончателно изчерпан капацитет на същото това сметище във Въглен, много скоро ще се появи проблем с боклука на самото Аксаково. Тогава ...? В края на краищата, кметът на Аксаково носи отговорност за поверената му община, а не за Варна.

В подобна позиция е и екоминистерството. Колкото и някои да не искат да осмислят факта, че България е член на ЕС, правилата в милата ни татковина вече са други. Според спомени на стари общинари, за първи път възможността да се построи завод за преработка на отпадъците на Варна е бил обсъждан в началото на 80-те години на миналия век. Тоест, поне преди 25 години. В онези времена, Варна е произвеждала около 20 тона смет на ден. И съответно - заводът щеше да струва около 9 милиона долара. Само за сравнение -днес варненци изхвърлят 300 тона на ден.

Оттогава, различните през годините органи, отговарящи за екоконтрола в страната, са си затваряли очите многократно. Някак си по-удобно е било проблема да се отлага, отколкото да се реши. Е, вече няма накъде. Самото съществуване на всички сметища в България (не само на варненското и софийското) става под въпрос. През 2008 година приказката с извозването на варненския боклук във Въглен свършва. В ЕС номерът със затворените очи не минава. Нашите си правила можем да нарушаваме колкото искаме, европейските обаче - не! Това е!

Такава е, накратко, картината с боклука във Варна като история на проблема. Преди да приключим с историята, би трябвало специално да отбележим, че варненци дължат огромна благодарност на кметовете на Аксаково (в миналото - на покойния Христо Тошков и на настоящия - Атанас Стоилов). Дължат още благодарност и на българските екоминистри (особено на настоящия - Джевдет Чакъров), управлявали в последните поне 20 години. Странното в тази история е, че точно тези, които сипят най- злостните и безогледни хули спрямо опонентите си в Общинския съвет на Варна, имат най-малка заслуга за каквото и да било по тази тема. При това, изворът на злобата е меко казано елементарен.

Всъщност, настоящето на проблема с боклука на Варна е не по-малко интересно от историята. Откакто стартира (преди година и осем месеца) процедурата за провеждане на обществена поръчка за избор на изпълнител на строителството на завод за преработка на твърди битови отпадъци, са минали три обсъждания на три заседания на общинския съвет във Варна. И ... 27 обществени обсъждания, на които са присъствали журналисти. При подобни факти да твърдиш, че процедурата била непрозрачна е смешно.

Истината е, че последното нещо, което има някакво значение при решаване на проблема със съхранението на варненския боклук са ... комисионните. За озлобените хорица, които не виждат по-далеч от носа си, това вероятно наистина е важна тема. Привиждат им се милиони в чужди джобове - от това по- мъчително наказание трудно някой може да измисли. Казват, че за пристрастените към мазохистични усещания лек няма. И сигурно е така.

Този път наистина ситуацията е сложна и трудна за осмисляне. Преплитат се политически, икономически, екологични и, в крайна сметка, обществени интереси. Ясно, че плиткоумните мозъци, заслепени от алчност и завист, предпочитат елементарните решения. Според тях иде реч за едни комисионни, които другите не бива да вземат. Затова - ще пречим.

Де да беше толкова просто!
Заводът за преработка на варненския боклук (според конкурса официалното му название е “завод за преработка на твърди битови отпадъци”) ще бъде първият в страната от такъв мащаб. И сега - да внимава Бойко Борисов! Кметът, който реши успешно толкова мащабен проблем в съзвучие с европейските изисквания и правни норми, ще бъде не просто някакъв си кмет, пък бил той и на Варна. Ще бъде кмет № 1 в страната. От тук до истинската голяма политика вече ще е има само една крачка. При това не е необходимо да сменяш поста. Този кмет ще си отваря с крак вратата във всяка от европейките институции.

Та това е залога! А не някакви си там комисионни. Предвид близостта на местните избори и сроковете, които ще притискат бъдещия кмет на Варна, залогът става още по-висок.

Каквото и да говорим, именно в решението на подобни мащабни проблеми е смисъла на демокрацията. В това е смисъла и на изборите. Избираме не просто личности – избираме и решения за проблемите си.

Ако настоящия кмет - Крил Йорданов, успее да получи трети мандат, то той ще е човекът, който ще е част от решението. Ако Димо Гяуров успее да залюлее махалото на дясно и победи в битката за Варна, тогава на него ще се падне честта да влезе в историята на Варна.

За нас - избирателите остава надеждата, че хората, които избираме ще се окажат достойни за нашия избор.
Не знам кой ще спечели местните избори във Варна през 2007г. , но знам как ще гласуват варненци на следващите (вероятно предсрочни) местни избори, ако до края на 2008 г. не бъде решен проблема с боклука.
Ще гласуват с носа си! А вонята от варненския боклук ще се носи чак до Брюксел!
Антон Луков