Времето, през което се провежда световно първенство по футбол е ... удобно.
Нормалните хора си гледат мачовете, псуват съдиите, радват се на успехите и тъгуват с неуспехите на любимите си отбори.
Времето наистина е удобно - лъсват интригите, които не могат да чакат.
Светват като слънце и центровете на интриги.

Интрига “номер 1” във византийски град като Варна, винаги са били местните избори.
Кандидатите, отборите, медийна подкрепа, финансов ресурс.
Поне на две места във Варна изборните вълнения изместват футболните страсти.
Хората отдавна са известни, а упорството им е забележително.
Що не си гледате световното, бе момчета?
Ами ако случайно, всичко което се пробутва във варненските медии ... се случи?

Да речем, че интригата се окаже по-силна и нервите на основните играчи в надпреварата догодина не издържат?
Кой печели?
Дали пък няма да загубят всички!
Въпросът наистина е важен и се налага да боравим с имена.

Кирил Йорданов - сам срещу всички!
Стиска ли му?
За добро или за зло централната власт в София има достатъчно механизми за контрол на “независими” кметове. Всяка централна власт! Без изключение.

Христо Кирчев, или проф. Димитър Камбуров, или Янко Станев?
Трима за един пост. При това, постът не е кметски а ... кандидат кметски.
Тоест гаранция – Франция.
Трима кандидати за кандидат кметове с разстроени нерви, забъркани в безмилостна вътрешнополитическа война.
Ако на тези тримата тази картина им се харесва, проблемът си е изцяло техен.

НДСВ! Борислав Ралчев –кандидат кмет! Слиза от кон на магаре!
Някои хора май наистина си верват, че НДСВ доброволно ще изостави удобната позиция на решителен коз, който ще реши изхода на местните избори във Варна.

В края на краищата, на хоризонта се появи един фундаментален въпрос.
Има ли смисъл от промени?

Я колко удобно си живеем всички във Варна.
Дори животът на неудачници като хората на Добрин Митев има своя дълбок политически смисъл.

Представете си пасторална политическа картина без наличието на ... враг.
Тогава наистина ще да стане страшно – със или без интриги, все някой с някого трябва да спори. Демокрацията го изисква, пък и нали в точно в спора се ражда истината. Нали?
Безкрайно по-удобно е всички да спорят с група неудачници, отколкото помежду си, освен това ... все пак някой трябва да губи изборите. Демокрацията го изисква. Все пак!

Кандидатът за кмет на Варна, който ... няма да стане кмет на Варна, е най-важният кандидат.
Ето този простичък извод така и не стана ясен на всички онези, които без време загърбват футбола.

Между другото темата заслужава продължение, само че ... мача започна.
Съжалявам но ще се наложи друг път да похваля Стелиян Севастиянов.

Антон Луков