И след приемането ни в ЕС, шансовете на България да се превърне в демократична държава, не са се увеличили. Индикациите затова са много, най-очевидните са свързани с бламирането на поредния опит да се отворят архивите на бившата ДС. Позицията на управляващото мнозинство по повод структурирането на бъдещата комисия по досиетата показа, че то няма никакви намерения да осветли истината за тоталитарния режим и за сценаристите на прехода. Никакви! Напротив – по всичко личи, че въпросната комисия трябва да изпълни поредната политическа поръчка и да извади избирателно факти и имена от страниците на този зловещ половин вековен период от историята на България.

С отказа си да обсъди предложението на СДС за създаването на Институт за националната памет и на проектозакона на ДСБ за досиетата, с отхвърлянето на Георги Константинов като възможен член на бъдещата комисия и с още редица други свои действия тройната коалиция и особено БСП доказаха, че нямат политическа воля и кураж да пристъпят към единственият път, който би могъл да ни излекува от травмите на бившия диктаторски режим - да прочетем и разберем своята история.

Бившите апаратчици и техните протежета в парламента и извън него не спират да атакуват общественото съзнание с измислената заплаха, която тегнела върху националната ни сигурност от отварянето на досиетата; на втори план се лансира “безмислието” на цялата идея и “загубата” на ценна енергия за нещо, което изобщо не било актуално и не влизало в дневния ред на българина. И само шепа демократи се опитват да накарат този народ да проумее, че трябва да намерим сили да се изправим срещу комунистическото си минало и да заемем ясна позиция към него. И тази позиция може да бъде само една – че комунизмът е абсолютно зло за човечеството, точно толкова, колкото и фашизмът; че комунистическата практика в страните от бившия съветски блок бе един социален експеримент с ужасни последици за милиони хора и страшни морални и ценностни травми.

Тази истина трябва да влезе в учебниците по история, а архивите на режима - в институти, каквито, създадоха всички бивши комунистически държави от Източна Европа. Нямаме друг избор, ако искаме да се освободим от зависимостта на бившите служби и тяхното влияние върху живота ни днес. Другият път, по който се опитват да ни набутат наследниците на БКП, е пътят на забравата, в който ще се опитват да омъгляват съзнанието на бъдещите поколения с романтичните сенки на едно минало, което те никога няма да познават, чийто жертвите ще останат морално невъзмездени, а драмите му – неразбрани.

В България повече от година време върви опит за реставрация на ценности на комунистическия режим – културни, исторически, идеологически. С покровителството на държавните институции и медиите. Плюят миналото, а я вижте колко хубави филмчета показваше националната телевизия на децата в соцбезвремието – и хоп “Ну, погоди!” отново на екран. Или я вижте от хрониките на същата тази телевизия с какво въодушевление и енергия нашите бащи и майки строяха нова България. Чието национално богатство по-късно продажни правителства(веднага се сещате кои, нали?)разпродадоха на безцениха и ограбиха.

После известни интелектуалци от близкото ни минало се появиха в предавания на други телевизии и започнаха да ни разкриват непознати моменти, свързани с духовните тежнения и опитите на родственици на бившия Първи да наложи идеите на “творчеството, истината и красотата”; после ще извадим потъналите в прах паметници на комунизма, ще ги излъскаме и качим отново на пиедесталите им, вместо да ги подредим в специален музей на тоталитаризма, в какъвто би могъл да се превърне паметника на връх Булзуджа.

Всичко това ще продължи да се случва, ако не разкрием на нашите деца, че сме живели в ужасно време, нищо, че тогава имаше хляб за всички. Трябва да ги научим, че истината и свободата са по-важни от хляба. Нужна ни е храброст, вместо това ни сковава страх (то май изобщо не ни е напускал). Липсват ни водачи – и политически, и духовни.

И когато ни предстои да направим първия си важен избор като европейци – да излъчим хората, които ще защитават интересите на България във все по-сложните отношения между старите и нови членки в ЕС, научаваме, че сянката на ДС е надвиснала и върху листите за евродепутати. Върху червената – със сигурност. Казва ни го с усмивка Татяна Дончева. И успокоява, че няма опасност за щатните сътрудници на ДС в листата на социалистите, защото законът ни не бил лустрационен. Утре в залата на европарламента ще седнат бившите ченгета. Какъв парадокс, нали? Какъвто бе да видим как наследниците на комунистическата върхушка у нас слушат в Рим “Одата на радостта” на грандиозния концерт по повод 50 годишнината от подписването на Римския договор.
Венелина Попова
vsekiden.com