Вече мнозина наблюдатели посочиха, че практически не някой друг, а Ал Каида спечели последните общи избори в Испания. В последния момент, непосредствено след кървавите атентати от 11-ти март, електоралните нагласи там се промениха, а социологическите проучвания бяха опровергани от победата на социалистите. Техният лидер – Хосе Луис Родригес Сапатеро – е отдавнашен противник на съюзническата операция в Ирак и непосредствено след изборния си успех потвърди своето намерение да изтегли от страната испанския въоръжен контингент, ако до 30-ти юни контролът там не премине изцяло в ръцете на ООН.

Разбира се, може да се поспори, дали поражението на Народната партия се дължи единствено на настроенията, породени от трагедията на 11-ти. Факт е, че през втория си мандат десницата не успя да се справи с редица икономически и финансови проблеми, не е тайна и това, че тя не съумя да овладее безработицата. Прибързаността, с която партията на Аснар посочи единствено и само ЕТА като евентуален извършител на бомбените атентати, също беше излишна и незряла, което не направи добро впечатление на избирателите.

В крайна сметка, дори и да е пресилено да се твърди, че изборите в Испания са били “спечелени” от ислямските фундаменталисти, няма смисъл и в това, да си затваряме очите пред обстоятелството, че именно те имат огромна изгода от изборния резултат. Един от възловите участници в коалицията, свалила от власт Саддам Хюсеин, е на път да промени кардинално досегашната си позиция, като по този начин нанесе сериозна вреда на самата коалиция, част от която (нека да припомним, тъй като имаме основание да се гордеем с това), е и нашата страна. Тъкмо в момент, в който е необходима демонстрация на единство и решителност, Испания изпрати точно противоположния сигнал – че трудностите, частичните несполуки и понесените удари могат да разколебаят едно модерно и охолно общество от решимостта му да се противопостави по единствения ефективен начин на тероризма и варварството.

Не е трудно да се предположи, че тази колебливост може да постигне само едно – да окуражи допълнително враговете на нашата цивилизация и да им вдъхне увереност, че чрез още подобни нечовешки актове ще успеят да задълбочат осъществения вече пробив. За разлика от донякъде разглезената Европа, те не изпитват колебания, не се стъписват пред човешките жертви, не страдат от липса на решителност, а нашите общохуманни съображения в очите им изглеждат единствено като проява на слабост, която биха могли да използват в борбата си срещу всичко, което ценим и на което държим. За тях промяната в испанската позиция след атентатите от 11-ти означава, че са налучкали правилното приложение на точното оръжие. Те успяха чрез зверски и антидемократични средства да въздействат върху демократичния процес в една западна страна - и няма съмнение, че ще продължат да използват този подход още по-активно, за да сломят волята и борбеността на своите противници, тоест на всички нас.

Противниците на операцията в Ирак в Западния свят продължават да поддържат своите популистки тези и да извличат от тях непосредствени политически дивиденти по един изключително безотговорен начин, и то пред лицето на една реална и непосредствена заплаха, нови доказателства за която не са необходими, тъй като старите все още кървят.

В Ирак не бяха намерени оръжия за масово поразяване, следователно операцията бе неоправдана – твърдят те. Да, но Саддам вече няколко пъти бе залавян да работи по проекти за създаването на подобни оръжия, а така също и да използва такива (отровни газове) срещу граждани на собствената си страна – кюрдите. Имаше ли някаква друга гаранция, че той няма да продължи тези си опити при първа възможност, освен гаранцията режимът му да бъде пометен? Едва ли.

Управлението на Саддам беше нечовешко, но ние нямахме право да се намесваме във вътрешните работи на една суверенна държава – това е една друга любима теза на онези, които са склонни да преклонят глава пред тероризма и фанатизма в името на някакво криворазбрано благополучно спокойствие. Да, но управлението на Саддам отдавна вече не засягаше единствено и само Ирак. Той даваше убежище на екстремисти, за да подготвят те операциите си срещу други страни. Той плащаше на семействата на палестинците-камикадзе за всяка самоубийствена атака срещу Израел. Той, в същото време, докато плащаше за пролята от чужди ръце и в чужбина кръв, собственоръчно лееше щедро кръвта и на собствения си народ. Наложеното именно заради неговия режим ембарго бе оставило хората без храна и медицинска помощ. Това нещастие на неговия изнемощял народ, обаче, не му пречеше – както научаваме напоследък – щедро да се отблагодарява на чуждестранни партии и личности, които са му оказвали един или друг вид подкрепа. Една хуманитарна катастрофа никога не може да бъде обект само на нечии вътрешни работи, тя неизменно се превръща в проблем пред цялото нормално човечество.

---

Продължава тук...