PR-кампанията в полза на завръщането на Денис Ершов си има един единствен проблем. И този проблем са така наречените босове на Нафтекс. Очевидно, тези хора не познават истинските механизми, чрез които нентарпчиво и най-важното безопасно могат да постигат целите си в общественото пространство. Самонадеяността им е толкова жалка, че дори вярата им в безотказната сила на парите не може да компенсира липсата на мисловен процес.

Работата не е в парите.
Поне не е единствено и само в парите.

Преди време (18.08.2000 г.), когато Денис Ершов бе изгонен от страната, някой реши, че с пари може да си купи обществено мнение. Следваха виртуални пресконференции в хотел “Шератон” в София, усмихнати кадри от Монако, интервюта със Светослава Тадъръкова, предложения за “безплатни” журналистически разходки до Лондон и т.н.

И работата пак не стана.
МОЖЕ И СЕГА ДА НЕ СТАНЕ!

2000 фирми били искали завръщането на Денис Ершов.
И какво от това.
Битката не е за сърцата на фирмените босове, а за сърцето на Царя.

Единственият човек който може да реши подобен казус се казва Симеон Сакскобургготски.
Той! Премиерът на Република България трябва да бъде убеден, че Денис Ершов е невинен.

Той не е цар! За сега!
Но е възпитаван да бъде точно такъв.

Всички на този свят си имат цена, но не при всеки цената се измерва с пари.

Битката е за сърцето на Царя.

Симеон Сакскобургготски не плаща данък обществено мнение.
В случая парите на Ершов са нищо.

Ако ще не 2000, а 200 000 фирми да подкрепят Ершов, срещу него има доказателства, че представлява опасност за националната сигурност на страната.

Тези доказателства са засекретени и достъпът до тях е ограничен, но кандидатурата ни за членство в НАТО е публична.

Проблемът не е кой кого подкрепя, а на какво пречи.
Ако българският премиер някой ден допусне завръщането на Денис Ершов, най-вероятно ще калкулира непростими политически загуби.

При това положение всякакви PR-експерименти с общественото търпение са абсолютно безсмислени. То може и да е безкрайно, но премиерското търпение със сигурност не е.

Крайно време е хората от голямото добрутро, наречено “Нафтекс” да си дадат сметка за някой дребни детайли.

Искат проблеми ... няма проблеми!

Антон Луков