Същината на проблемите в поредицата от скандали около инвестиционните намерения на “Холдинг Варна” АД (Алея 1) в Морската градина на Варна остава на все по–заден план. В момента всяка от страните следи за слаби места в позицията на другата, трупа компромати и буквално никой не коментира далеч по-важните въпроси за целесъобразността на проекта.
Има ли изобщо необходимост такъв проект?
И какви ще са последиците?

По принцип всеки човек, навършил повече от 18 години, има в биографията си черни точки. Има и интереси. И носи отговорност за действията си.
За нормалните хора черните точки на замесените в този конфликт са подробност.
Ако някой се е облажил - има си правосъдие, и толкова. И пак съдът е мястото, където някой, ако се чувства засегнат, може да потърси удовлетворение.
Общественият интерес към тази история обаче е факт!

И като всяка история, тя си има… предистория.
Точно тази земя! В Морската градина на Варна винаги е била обект на специални интереси.
Факт е, че през пролетта на 1998 г. тази същата земя беше актувана като Общинска собственост. Имаше си акт за собственост, който НЕ беше обжалван от тогавашния областен управител в законния едномесечен срок.
Как спорната земя стана държавна собственост? На този въпрос трябва да отговаря бившият кмет Христо Кирчев. Между другото, по същото време имаше готовност да бъде актуван като общинска собственост и Фестивалния и конгресен център във Варна.

Всички предприети от Община Варна стъпки бяха стопирани от кмета Кирчев, след натиск от централата на СДС. Имаше и персонален натиск срещу хора от екипа на Кирчев. Само тази история около този акт за собственост е достатъчна да бъде написан роман. Но не това е темата на този материал. Може би си заслужва едно уточнение – днес, когато от ДСБ-Варна твърдят, че стоят зад интересите на варненци в спора “За” и “Против” Алея 1, би било добре да поосвежат паметта си. Заслужава си да се спомене и още нещо - още тогава стана ясно, че над тази земя тегне проклятие. Днес всички участници в събитията от 1998г. са “уморени коне”. Без изключение!

Последвалите събития за това как вече държавната земя стана частна са описвани многократно и от двете страни в спора.
Малко странно звучат само обясненията на адм. Контров, от вчерашния ден, че “…Сделката не се финализира при мен. Тя беше финализирана в Агенцията за инвестиции. Преди това тя е преминала през Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и през Министерството на икономиката и енергетиката. При мен стана само отписването на дадените терени от актовите книги като държавна собственост...”
Тоест, Областна администрация не е участвал в подготовката на документацията по сделката!?! Интересно тогава, как статутът на земята е променен от публична в частна държавна собственост в средата на март 2009 г.? Изглежда това е дело на непозната нам магия.

По-важно е друго. Някой чувал ли е позицията на настоящия варненски кмет Кирил Йорданов? Не обяснения от рода “… проблемът не засяга община Варна”. А позиция!
Защото това, че спорът не засяга община Варна, е нагла лъжа.

Да не би също спорната земя в местността “Траката” да не е частна? При това бяха засегнати интересите само на една дузина рибари. Йорданов обаче се изтъпани пред медиите и твърдо заяви, че няма да позволи издаването на строителни книжа на собствениците на земята.
Ще бъдат ли дадени строителни книжа на новите собственици на земята в Морската градина? Тук под въпрос са интересите на целия град. Май! И ако отговорът е “да”, защо за други е “Не”? Напълно разбираем е естественият стремеж на варненския кмет да запише името си чисто и неопетнено в историята, но поколенията след нас със сигурност ще си задават въпроси, на които е редно да бъде отговорено още днес!

И позицията на ТИМ!?!
ТИМ се опитва да обоснове тезата си, защитавайки своя проект, сякаш иде реч само са за проектиране, строителство и рязане на лентички под звуците на празничен оркестър.
Проектът Алея 1 обаче е нещо много повече от това.
Ако бъде обяснено каква точно е визията на ТИМ за развитието на спорния терен, след евентуалното завършване на проекта Алея 1, ще паднат много въпросителни. Вероятно с получаването на честните отговори и поемането на разумни ангажименти ще спадне и напрежението. В момента в общественото пространство циркулират всякакви слухове – бъдещият комплекс щял да бъде затворен, ще има входна такса, ще бъдат изсечени хиляди дървета, ще бъде замърсено морето и плажът и т.н.

Даже и тези въпроси обаче не са най-важните.
Ако Алея1 наистина ще става нещо като малък Лас Вегас, то тогава истинската дискусия е за бъдещето на децата ни.
Искаме ли нашите деца и внуци да бъдат част от всичко това?
В зависимост от гледната точка столицата на хазарта за едни е най–динамичния и красив град в Америка, за други е “Содом и Гомор”.

Всяко следващо изречение от този материал ще изглежда като демонстрация на позиция от страна на автора по отношение на спора.
А не трябва!
Ако все още има някакви останки от здрав разум сред управниците на града, не би трябвало да бъде пренебрегната идеята за някаква форма на допитване до хората. Жителите на Варна могат сами да решат какво искат и в съответствие с решението им ще си носят последиците.
В края на краищата, всеки град си заслужава и управниците, и съдбата!
Антон Луков