Има в историята един персонаж, който се е превърнал едва ли не в нарицателно - Ирод.
В наши дни Ирод е познат като лукавия и жесток монарх от Евангелие от Матея, който изклал всички младенци във Витлеем в неуспешен опит да убие новородения Исус, който според предсказанието щял да стане Цар на евреите.

Доказано е, че със сигурност е убивал деца, включително трима от собствените си синове, както и съпругата си, тъща си и много други от своите придворни.

Напоследък обаче се лансират версии, че бил талантлив архитект и строител.
Тоест, не бил чак толкова лош!
Направо да не повярваш - още малко и ще го изкарат… по-малкото зло!

Безспорно Ирод бил амбициозен строител.
И още по–амбициозен крадец. Крадял от всички - и от тези над него (от Рим), и от поданиците си (най-вече).
Крадял безобразно, но това не попречило на римляните да го направят цар, просто защото бил готов на всякакви политически съглашения с тях.
Поданиците му пък съхранили за историята неговия чудовищния образ. Възприемали съглашенията между Ирод и Римляните като предателство. Мразили най-упорито предателя Ирод, но никога не забравили крадеца Ирод!

Каквото и да говорят, в основата на всички беди е именно крадецът Ирод!
Първо строи, за да краде и второ, предател е, понеже краде!
И това ако е по-малко зло, какво ли представлява голямото зло?
Всяка прилика с лица и събития от нашата действителност е случайна!

В края на живота си Ирод полудява и във всичко съзирал опасност.
Привиждали му се заговори на всяка крачка.
Антон Луков