Винаги умирам от кеф, когато интелектуалците в България се втурнат да се подписват под някакъв текст, който защитава някаква кауза. С тази си периодично проявяваща се и - сама по себе си детински забавна колективистична мания - те неведнъж са доказвали, че са по-скоро не интелектуалци, а интелигенция – понятие, което, между нас казано, е чисто руско и не случайно уникално именно за Русия, дори и да вземем предвид опитите за копиране, като този в България.

Последният напън на интелектуалците се пръкна във вид на размазващо-затрогващо писмо към управляващите в страната (за избирането на които голяма част от подписалите текста интелектуалци дадоха мило и драго, което мило и драго, ако и да не е впечатляващо в техния случай, все е нещо). Писмо, в което те по братско-славянски възроптаха срещу признаването на държавата Косово от страна на държавата България.

Разбира се, оказа се, че самото фундаментално и потрисащо писмо е било съчинено от един, двама, най-много четирима-петима интелектуалци, след което авторите са прежалили някой лев за телефонни разговори и са започнали да дрънчат на други обичайно заподозрени в склонността да се подписват наляво-надясно интелектуалци.

Ти, предлагали са те по телефона, що не вземеш да подкрепиш една мноооо сладичка и стилна петицийка, в която да заклеймим решението да бъде признато Косово за независима държава?

Ми що пък не, масово са откликвали потърсените, както се оказва, защото под това словесно парцалче, в крайна сметка, се събраха не един, не два, дори не и трийсет и четири, а сто дадени по телефона “подписа” на крупни интелектуалци-колективисти.

Барабар с най-големия интелектуалец, който е виждала древната ни земя, Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който според слуховете, освен собствената си богата интелектуалност, феномен сама по себе си, в биографията си има и изгонване от гръцко духовно училище заради (вероятно много интелектуална) комунистическа пропаганда.

Въй, казва си българинът, онзи, дето не го пишат в списъка на интелектуалците и не го търсят за подпис под интелектуалните текстове, щом толкоз много и тъй интелектуален народ си е турил сигнатурата под този текст, значи в тези пламтящи редове има повече истини дори и отколкото в скрижалите, дето Мойсей ги бил смъкнал от онзи хълм и пробутал на избрания народ!!!

После започва отрезвяването.

Първият пропищял интелектуалец, съгласил се името му да бъде прикачено към текста като подписал, се оказа поетесата-интелектуалка Леда Милева. Аз, сподели тя поетично развълнувана, представа си нямах какво точно гласи текстът. Сетне, когато го прочетох, взех, че се възмутих и се почувствах някак си несъпричастна и към буквата му, и към неговия дух.

А бре, мила ми Ледо, а бре, драга ми Милева, а бре поетесо, а бре интелектуалке!!! Интелектуално ли е да се съгласяваш името ти на интелектуалец току така да бъде поставяно под богат набор от буквички, които всъщност не си и виждала с очите си?!? Къде ти е отговорността към позицията и ролята на интелектуалеца в обществото, щом с такава готовност проявяваш тъй подозрително стадни инстинкти?!? И толкова ли беше нужно да ни даваш поредното доказателство, че – дори и да приемем, че си интелигентна – не си интелектуалец, а си просто част от интелигенция?

А текстът, събрал толкова много подписи, като преодолее нормалният човек естествената си гнусливост и се зачете в него, е всичко друго, но не и продукт на завиден интелект. По тази причина лично аз подозирам авторството на тъй впечатляващо съзидателния по своя неповторим натюрел Иванчо Гранитски, както и на великият повелител на думите, който – ако се раздаваха смъртни присъди за литература, първи щеше да бъде изправен пред стената – Лъчезарчо Еленков. Но това, разбира се, са си само мои, лични и далеч неинтелектуални, подозрения.

Та така, нека се вгледаме в прилежно изписаните от незнайния интелектуалец буквички…

За да разсъждаваш в проекцията на вечността, трябва да осъзнаваш, че си наследник на няколко велики цивилизационни послания - на тракийската, античната гръцка, римската, византийската, прабългарската, славянската, османската култура.

Какво дълбоко, какво интелектуално прозрение! Авторът, както и подписалите се интелектуалци - чели-нечели текста, искат-не искат - явно се наемат с мисията ако не на божествени, то поне на богоподобни субекти. Иначе няма как да бъде обяснена претенцията му/им, че тъкмо те знаят как се разсъждава “в проекцията на вечността”.

Все пак, вероятно не от срам, тъй като те срам нямат, а от недосетливост, не са намесили културите по нашите земи от преди траките, както и други, навъртали се след тях. Не е споменато като “железен” аргумент наследството на присъствалите тъдява келти, гети, хуни из Видинско, например… и т.н., и т.н.

Какви са тези хора? Недотам интелигентни, податливи на външни внушения (знае се откъде) или обикновени дилетанти? Нито едното, нито другото, нито третото. Но все пак какви? Очевидно хора, лишени от способността да разсъждават за стратегическите национални интереси на Отечеството.

В този откъс най-голямо удоволствие ми доставят 12-те букви и трите думи, които с една високоинтелектуална ехидност са поставени в скоби.

Колко тежко звучи, а? “Знае се от кого”, демек, ние, интелектуалците, знаем и две, и двеста.

“Знае се от кого” – това разбира се е Западът, но не като географско понятие, а като събирателно за онзи недостатъчно познат и за авторите, и за подписалите свят, в който има интелектуалци, но няма интелигенция, освен като привнесена дума в речниците, както perestroika.

Това са Вашингтон, Лондон, Брюксел, Рим, Берлин, Токио (ха, ха… тези последните нарочно гледах да ги поставя в този ред), Париж, Отава, Канбера…

“Знае се от кого” са всъщност голяма част от нашите, при това официално определени от собствената ни политика, стратегически съюзници. На практика пършивото и интелектуално “знае се от кого”, посочено в идиотското творение, е явление, от което самите ние сме вече част. “Знае се от кого” – това сме самите ние.

Разбирам, дълбоко разбирам… и даже донякъде съчувствам на неповторимите интелектуалци, за които тази реалност е една тъжна реалност. Чиито безсмъртни души още се бунтуват пред мисълта, че България е част от ЕС, а не от ОНД, че Варшавският договор вече го няма, а ние сме в “знаете къде”, в НАТО. Знам, че те никога не биха проявили справедливия си гняв, щом България реши да продава интересите си на Русия. Дано ги утешава фактът, че и това все още се случва. И дано скоро останат съвсем безутешни, когато то спре да се случва.

Ние - писатели, учени, художници, музиканти, актьори и редови патриоти, ви казваме, господа управляващи: Може да сте глухи и слепи, но знайте, че има и друга позиция по важните отечествени въпроси.

Е, това вече е бисер!!! Еееехоооо, интелектуалците!!!, я ми обяснете що за тъпоумник трябва да бъде един интелектуалец, за да използва термина “редови патриоти” и що за празноглавци трябва да са стоте интелектуалци, подписали се под текст, съдържащ тази изящна словесна конструкция?

Какво означава “редови патриот” и в кой точно ред трябва да се подреди, ееехооо, интелектуалците!!!, за да попадне чиляк в тази категория? Изключено ли е да бъдеш писател, учен, художник, музикант, Варненски и Великопреславски митрополит или актьор, а заедно с това и “редови патриот”? Или писателите, учените, художниците, музикантите, варненско-преславските тинтири-минтири и актьорите са… извънредни патриоти?

Вероятно всекиму от вас Бог е дал някакъв интелект. Но вие доказахте, че ставате само за включване в инициативи от рода на “А ти записа ли се комунист?!?” и “А ти записа ли се в Червената армия?!?”.

Сами трябва да се въздържате от нагона, да се подписвате юрбулешката (или да допускате да ви подписват) под по-дълги текстове, освен тези, на които всеки един от вас е лично автор и под който собственоръчно поставя само личния си подпис.

Макар че… това последното не бих го препоръчал на Лъчко Еленков. Но неговите работи, все пак, не би ги подписал и Ринсуинд, освен ако не е наистина много закъсал, така че това е извънреден случай.

Къде беше, бре, интелектуалци с интелектуалците, вашата съвест, когато Милошевич провеждаше етническите си прочиствания?!? Защо тогава не списвахте буквички и думички и не дращехте петиции против неговите зверства? Защо по онези времена предпочитахте да каните в България мафиотската му царица Мира Маркович и да се мазните около нея?

Къде бяхте самите вие, бре, интелектуалци с интелектуалците, че не предупредихте скъпите си братя сърби-славяни, че политиката, която водят, е пагубна за самите тях и няма как да не завърши с катастрофа… пак за самите тях?

Що не протестирахте и не се възмутихте, когато шовинистични сръбски главорези отбелязваха (по братски и по славянски) с оръдейни салюти от позициите си край Сараево ли беше, къде ли, вече не помня, всеки гол на нашите футболни национали на Световното в САЩ? Или не знаехте с какво се занимават във времето, в което не отбелязваха головете ни със салюти?

Тогава, когато чух за тези чествания, лично аз, вероятно понеже не съм интелектуалец, потъвах в земята от срам! Вие, вероятно, все така сте си интелектуалствали.

И аз, както и мнозина други българи, не съм очарован от последните събития на Балканите. Но е редно човек да си дава сметка за реалностите. Дори и да няма претенциите да “разсъждава от проекцията на вечността”.

С много тъпота и упоритост, близката до сърцата ви управляваща в Белград посткомунистическа мафия докара нещата до тази развръзка. Ако някой се опитваше да я спре, като Зоран Джинджич, посткомунистическата мафия просто го убиваше. Резултатът нямаше как да бъде по различен от този, който е сега пред очите ни.

Не го разбират само група постсъветски учени и специалисти, както и вие – подписващите се където сварят български 100-тима интелектуалци.

Хайде, холан, ако обичате!

Жоро Георгиев

P.S. Иванчо, Гранитски, съзидателю виден, няма да се обадя на приятели и познати по телефона и да ги придумвам да се подписват под този текст, макар че те биха го направили. Но не мога да си го позволя, защото все още не са го прочели, а и не ги смятам за чак такива интелектуалци, че да се подписват, без да знаят под какво.