"За мъртвите или добро, или нищо" - стара максима, зад която хората се крият винаги когато искат да кажат, че за някой починал има и нещо друго освен това, което ще бъде казано или написано.
Тази реплика при Христо Данов обаче е излишна. Той влезе в държавното управление преди повече от 13 години и успя да запази името си неопетнено. Разбира се, като за всеки нормален човек и за него винаги ще се намерят поне няколко мнения и нееднозначни оценки.
Ако обаче има нещо, което е безспорно за 81-годишния юрист, това беше способността му да отстоява собственото си мнение, да изразява становище, различно от официалното и общоприетото, да критикува грешките на всяко управляващо мнозинство, институция или политическа сила.
Данов

никога не е членувал в политическа партия -

както сам обясняваше, понеже не може да приеме, че някой ще му казва как да мисли. И макар че влезе във властта точно като безпартиен на 68 години, ще остане записан в най-новата история на България.
Кой беше Христо Данов?
Биографията му в страницата на Конституционния съд е повече от кратка. Роден на 19 януари 1922 г. в София. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1946 г. Отбил е военна служба в артилерийски полк, като офицер е взел участие във Втората световна война и е награден с орден за храброст в периода 1941-1944 г. Адвокат в София от 1947 до 1985 г. След пенсионирането си завежда службата по правна квалификация на адвокатите, организира курсове за квалификация и издателска дейност при Централния съвет на адвокатурата в периода 1985-1990 г. През 1990 г. става министър на вътрешните работи в правителството на Димитър Попов. На този пост е 11 месеца. После адвокатства по граждански дела до 2000 г. Същата година президентът Петър Стоянов го назначава за член на Конституционния съд. Веднага след това е избран за председател. Публикувал е монографии и много статии. През 1999 г. съставя и издава "Англо-български юридически речник".
Звучи сухо и скучно. Когато Данов допускаше журналисти на гости в аристократичния си дом на ул. "Московска", разказваше един много по-интересен и драматичен живот.
Потомъкът на известния книгоиздател Христо Г. Данов твърдеше, че е искал да се занимава с корабно инженерство. Но

съдбата и Хитлер определили да бъде цял живот юрист

Когато завършва гимназия през 1940 г., войната е започнала и плановете му да учи в САЩ пропадат. Всички европейски пристанища, където имало факултети по корабно инженерство, пък са бомбардирани. Затова записва право. Започва адвокатската си кариера с наказателни дела, но бързо се отказва. Поводът е много мрачен - през 1948 г. осъждат на смърт по обвинение за шпионаж негов братовчед. Данов дори не получава обвинителния акт и не му е оставена никаква възможност да го защити. Смъртната присъда е изпълнена, а младият адвокат започва да се занимава само с граждански дела. Става юрисконсулт на издателството на дядо си, но скоро то е обявено за "фашистко" и е закрито.
Тогава Данов за първи път е заличен от адвокатските списъци. През 60-те години това му се случва за втори път - БКП го обявява за неблагонадежден. В досието си от Държавна сигурност за онова време Данов е прочел - "подходящ за изселване". Независимо от това юристът до последно беше против разсекретяването на архивите на ДС. По негово мнение специалните служби трябва да имат своите тайни. Никой не може да гарантира, че сега не се събира и ползва информация за политически цели, но разсекретяването би "затруднило проникването на агентурата в престъпния свят", смяташе той.
До 1989 г. на Данов е забранено да пътува извън страната. По негово собствено твърдение през всичките години до 10 ноември е бил "в обтегнати отношения" с властта.
Само година след това обаче влиза във властта. Твърдеше, че не знае защо точно той е оглавил МВР през 1990 г. Разказваше, че един ден земеделският лидер Милан Дренчев го измъкнал от вкъщи и го завел в парламента. Там Димитър Попов, Петър Дертлиев, Андрей Луканов взели да го кандърдисват да стане вътрешен министър. Данов се дърпал, но най-накрая склонил. Остана шеф на МВР 11 месеца. В министерството

още твърдят, че такъв началник не са имали -

казват го и висшите чинове, и редовите полицаи, които той безрезервно защитаваше от всеки политически упрек. Макар и специалист по граждански дела, Данов се справи в изключително сложна ситуация. През 1991-а имаше много имаше напрежения - покрай освобождаването на цените, покрай гладната стачка на 39-имата заради приемането на новата конституция, покрай едновременното провеждане на местните и парламентарните избори. По негово време беше приет и първият демократичен устройствен закон на МВР.
След като СДС спечели властта през есента на 1991-а, се говореше, че Данов може да запази поста си. Вътрешен министър в правителството на Филип Димитров обаче стана Йордан Соколов. Данов отново започна адвокатска практика, а вестниците често го молеха да коментира важни събития. Той винаги защитаваше безрезервно МВР и съдебната система. Беше един от малцината, които и в последните месеци твърдяха, че България има нормална съдебна власт, че правосъдието е най-важното нещо в една държава и не трябва да се атакува постоянно, отвсякъде и без аргументи.
През 2000 г. Данов отново влезе в прожекторите -

повикан бе да спасява синята власт,

атакувана, че не прави нищо за живота на шестимата български медици в Либия. Тогавашният президент Петър Стоянов го определи за свой специален пратеник на процеса. Данов пръв обяви, че срещу сънародниците ни е употребено насилие.
През същата 2000 г. президентът назначи Данов за конституционен съдия. Веднага след това той бе избран и за председател на съда. За поста спори с Георги Марков и го победи със 7:5 гласа.
Докато бе председател на КС, Данов пак не криеше своето мнение по едно или друго дело дори когато бяха още висящи. Съвсем неотдавна си каза какво мисли по чаканото с трепет от политиците дело за промените в конституцията относно съдебната власт - дали те са въпрос на държавно устройство. Данов смяташе, че само Велико народно събрание може да направи тези изменения.
Той винаги повтаряше, че не се оказва никакъв политически натиск върху Конституционния съд. Но синът му Веселин Данов съобщи, че му били предлагани 150 000 долара, за да въздейства на баща си да реши дело във вреда на главния прокурор Никола Филчев. Данов-баща каза, че не знае дали е било така, но няма и доказателства за противното. Това се случи няколко дни след като КС отмени голяма част от поправките в съдебния закон, приети от мнозинството на НДСВ и ДПС.
Когато стана конституционен съдия, Данов обяви, че е монархист, но ще пази републиканската конституция. "Клел съм се първо на цар Борис и си изпълних клетвата докрай. Участвал съм в неговото погребение и като офицер в IV полк точно моята батарея пренасяше ковчега му до гарата. Втори път съм се клел на цар Симеон и спазвам клетвата и до ден-днешен", твърдеше той. Това наистина не му попречи да гласува преди 2 години срещу възможността Симеон Сакскобургготски да се кандидатира за президент.
"Докато България върви с тази републиканска конституция, за мен тя е свята. Всеки закон трябва да бъде спазван. Римляните не случайно са казали - да се подчиняваме на законите, за да бъдем свободни", казваше Данов.

---

Продължава тук...