Имран Хан следва добре познати стъпки. Въпреки че няма да го признае пред никого, неговият натрапчив политически национализъм напомня на президента Тръмп, макар Хан да е в политиката малко по-дълго от него – поне с няколко десетилетия.

А аз съм доста добре запознат с неговата политика, тъй като го следвах неотлъчно и по време на кампанията му за скорошните избори в страната. Летяхме заедно на доста нестабилен хеликоптер до придобилата мрачна слава долина Суат в планините Хиндокуш – място, което до преди няколко години бе известно като крепостта на пакистанските талибани.

Градът е близо до мястото, където Нобеловият лауреат, по това време едва ученичка Малала Юсуфзай, бе простреляна в главата от радикалните екстремистки талибани, опитващи се да задушат призивите й за демокрация и равенство.

След като слязохме от хеликоптера, Хан бързо влезе в очакващия го брониран автомобил и потегли с кортеж от тежко въоръжени охранители, които ни следваха с открити камиони.

Когато пристигнахме в града, Хан бе посрещнат като рок звезда – тълпи, мъже и жени, млади и стари крещяха истерично и искаха да се приближат, за да чуят какво ще каже. Той успяваше лесно да завладее тълпата – неговите антиамерикански и антипакистански политически нагласи в посланията се свързваха с племенното, дълбоко консервативно общество, буквално препълнило местния стадион и облечено в цветовете на партията му – зелено, червено и черно.

Това беше през 2013 година. Да се къпе в обожание му се отдаваше съвсем естествено.

Както и Тръмп прави днес, тогава видях как Хан се опиянява от тълпата, нахъсва ги за победа докато те повдигат егото му и го въздигат към неговата цел. Но както обруленият от вятъра и нестабилен хеликоптер, с който пристигнахме в този отдалечен район в онзи ден, неговите амбиции на изборите през 2013 година, бяха попарени.

Той се приближаваше към лидерската позиция, която жадуваше, можеше да вкуси победата – и това беше достатъчно, за да започне 4-месечни протести заради обвинения в измама, манипулиране на вота и резултатите.

Суперзвезда легенда

Беше друг стадион, друга ера в живота на Хан, където неговото пътешествие по пътя му към премиерския пост наистина бе бетонирано.

През 1992 година, в края на шеметната си кариера като един от най-надарените крикет играчи на своето поколение, той поведе Националния отбор по крикет на Пакистан към победа на световната купа и тълпите го аплодираха бурно, както и през изминалите две десетилетия.

Той беше суперзвезда легенда – живееше в Лондон, беше си изградил репутация на плейбой и често беше редовен гост на едни от най-известните нощни клубове в града, преди да се присъедини към висшето британско общество чрез брака си с наследницата Джемима Голдсмит.

Славата бе негова постоянна сянка – макар днес той да избягва да се връща към спомените за охолния си живот за сметка на принципите на неговото консервативно ислямско възпитание. Но несъмнено неговата популярност като играч на крикет бе неговият пропуск за света на политиката.

Подобно на Тръмп той бе роден с привилегии и подобно на американския президент никога не е заемал политически пост.

Никой не можеше и да предполага, че той ще се превърне в лидер.

Военните – истинската сила зад Хан?

Това, което му спечели гласове, беше антикорупционен билет, целящ да свали съперничещите си пакистански политически династии, в съчетание с дълга антиамериканска реторика.

Той попречи на афганистанската политика на Тръмп, която обвинява Пакистан, че не е направила достатъчно, за да се бори с тероризма, и повече от десетилетие Хан демонстрира антиамерикански настроения по афганистанско-пакистанската граница, критикува атаките на американските дронове в Афганистан и критикува със смъртоносен плам предполагаеми американски злонамерени действия в Афганистан.

В последния изборен цикъл неговите последователи надраснаха предишния му електорат от млади, религиозни и консервативни мъже, които го заобикаляха в миналото. Сега електоратът му се състои от гласоподаватели, които просто искат промяна от самозваните и самодоволни политици от двете водещи пакистански династии, които са обвинявани, че са завлекли страната в икономическа дупка.

Настоящият анализ влиза в остър сблъсък с друга сила в пакистанската политика – военните, които вероятно стоят зад успеха на Хан. Мощната армия на Пакистан бе обвинявана от много журналисти в сплашване през месеците до изборите и то най-вече на критиците на Хан. Военните обаче никога не са били далеч от властта, организирали са няколко преврата в кратката 70-годишна история на страната, и имат непропорционално големи по брой бизнес интереси в Пакистан.

Накратко, Хан няма да си бъде сам господар. Независимо колко голяма е популярността на Хан тя няма да ги отдалечи от основните им интереси, а именно оцеляването на Пакистан.

Военните вярват, че Индия е екзистенциална заплаха за тяхната мюсюлманска нация, изваяна от кървавия колапс на Британски Радж. Двете ядрени държави все още държат в готовност войските си в Хималаите, на глетчера Сиачен, на 21 000 фута над морското равнище, който е най-високото бойно поле в света, но всъщност повече битки, които се водят днес са отвъд западната пакистанска граница с Афганистан.

Талибаните – важни за успеха на Хан

В началото на 90-те години на миналия век пакистанските разузнавателни служби оказаха подкрепа на афганистанските талибани, които взеха пълен контрол над Афганистан. Така дадоха леко стратегическо предимство на Пакистан на запад. Афганистанската стратегия на Тръмп призова Индия да направи повече в Кабул и така развя червено знаме пред пакистанските военни. Това е полето, в което Тръмп и Хан могат да намерят допирни точки и Хан да получи предимство пред военните.

Американският президент иска талибаните да спрат бойните действия и да се присъединят към афганистанското правителство, за да може да изтегли американските войски. Хан, който е етнически пущун като много талибани, е изградил подкрепа сред пакистанските талибани лоялисти, които могат да се окажат добър посредник при преговорите с талибаните.

За да може всичко това да се осъществи на практика ще са необходими повече от публични заплахи от страна на Тръмп за сътрудничество. По всяка вероятност ще е необходимо и повече, отколкото е във властта на Хан, а именно какво ще пожелае да направи армията.

В краткосрочен план Хан ще бъде зает със сформирането на правителство, да закрепи разпадащата се и занемарена икономика, да се договори с кредитори като Китай и да се бори с обвинения в манипулиране на изборите от страна на Пакистанската народна партия и Пакистанската мюсюлманска лига – същите две династии, срещу които се бори от десетилетия, същите тези хора, срещу които той оглави протести с обвинения в манипулация на вота през 2013 година.

Ако трябва да се изразим с термини от неговото минало на професионален играч по крикет, той ще трябва да удари няколко бази преди да може да изпълни исканията на Тръмп, и преди всичко той ще има нужда от помощта на армията, за да го направи. /БГНЕС

…………………………..

Анализ на Ник Робъртсън от Си Ен Ен.