Стана ли Общинския съвет във Варна по-представителен, след успешния според повечето наблюдатели финал на битката за тазгодишния бюджет на Община Варна?

На пръв поглед нещата изглеждат добре за почти всички (и управляващи, и опозиция), още повече, че публичното пространство прие спокойно дебатите за вредите и ползите от бюджета. Спорен е обаче въпросът дали тенденцията ще е трайна.

Много бяха коментарите, че на последната сесия се решава съдбата на бъдещото управление на Община Варна. Може би е рано за подобни обещаващи предсказания, но при всички положения най-малкото, което се случи, бе, че се очертаха границите на зависимостите, които крепят отделните отбори.
Интересни са две тенденции.

Първата е свързана с появата на множество нови формирования, гравитиращи предимно около конкретни бизнес интереси. Тези нови формирования за сега не демонстрират апетити към кметския стол, но вече заявиха, че ще се борят за места в бъдещия общински съвет. За да ги получат, те трябва да откъснат живи части от класическите партийни структури, свикнали да доминират във варненския общински съвет вече второ десетилетие. Доколко политиците от левицата, центъра и десницата ще бъдат съгласни с подобен развой на нещата е отделен въпрос. Едва ли евентуалното преструктуриране на политическото пространство ще бъде допуснато просто така. При малко повече гъвкавост би могло да се стигне до смекчаване на непримиримото на пръв поглед противоречие между бизнес сдруженията и партийните централи. Вярно е, че местата в общинския съвет са краен брой и трудно ще бъдат задоволени всички амбиции, но също така е вярно, че осмислянето на интересите в същия този общински съвет минава през правилното тълкуване на понятието специализация. Анализът задължително трябва да започне с въпроса как се стигна до тук? Защо от бизнеса искат пряко участие във властта? За никого не е тайна, че в предишни години съветниците от различни мнозинства и партиен цвят защитаваха различни бизнес интереси, при това доста успешно. Напоследък обаче лъсна една все по-трудно приемлива тенденция самите съветници от посредници да се превръщат в преки участници в икономическия живот на Варна. Нещо повече - някои от преките участници в мача се стремят да станат и… съдии. По този начин е на път да бъде разрушена основата на относително ефективната и добре смазана традиционна машина, регулираща взаимодействието между политици (в случая съветници) и бизнесмени. Или казано с думи прости, няма как общински съветник, който е собственик на хотел, да бъде възприеман само като политическо лице или като обикновен посредник, прокарващ общо приемливи бизнес интереси. За останалите собственици на хотели точната дума тук вече е конкуренция.

Бизнес средите побързаха да приемат хвърлената ръкавица. В името на оцеляването именно конкуренцията изисква създаването на този тип ново представителство в общинския съвет. За да няма малка група бизнесмени – съветници с преимущество пред другите. Ако в партийните централи имат капчица здрав разум, би трябвало много добре да помислят по темата. Онази партия, която съумее да представи листа от кандидати за общински съветници с експертни професии и не преки връзки с бизнеса, може би ще съумее да привлече повече съюзници (и спонсори) в изборната битка. Най-малкото тази партия ще се ръководи от мъдрото правило, че винаги е добре да имаш по-малко врагове.

Разбира се, монетата винаги има и обратна страна. В бизнес средите на Варна витае едно доста широко разпространено усещане за безметежно могъщество, но никой никога не бива да забравя, че при директен досег с блатото на политиката са изгорели не един и двама от считащите се за недосегаеми. Едно е да си представиш живота като шахматна дъска, друго е да си наистина гениален шахматист. В сегашния общински съвет има няколко бизнесмени, които разполагат с пари, с влияние и информация. И какво от това? Старите партийни хиени обезсмислиха и трите коза на един Веселин Марешки. Горе - долу същата е ситуацията и с Веселин Данов.

Ако предупрежденията не бъдат отчетени нито от едната, нито от другата страна, и кампанията за бъдещия общински съвет се сведе до битка между бизнес листи, това ще е възможно най-лошият вариант за всички - и за партиите, и за бизнеса. В крайна сметка това ще е най-лошият вариант и за варненци.

Втората тенденция не е толкова интересна, колкото показателна.
Както вече веднъж писахме “Индианци много – липсват… вождове”. Щеше да е скучно да се повтаряме, ако липсата на лидерски качества сред т.нар. опозиция не беше толкова очевадна. С две думи казано, никой не желае да се идентифицира като опонент на Кирил Йорданов. Всички искат да размахват томахавки в общинския съвет, но никой не желае да носи отговорността за каквато и да е битка за кметския стол. Особено жалка бе картинната именно на последното заседание на общинския съвет, посветено на бюджета. От немай къде бяха подхвърлени няколко реплики относно прословутия заем и неговия гратисен период, мимоходом бе засегната продажбата на общинска собственост и всички вкупом побързаха да пренасочат скандала… около няколко чисто палячовски реплики, изречени в момент на афект от бившия кмет. Покрай самолетните сравнения на Кирчев, настоящият кмет Йорданов се защити със спомени от… предизборната кампания през далечната 1995г. Видите ли, тогава Кирчев бил отказал диспут на Йорданов.

Странното в цялата история е, че през 1995г. диспут Кирчев-Йорданов имаше и този диспут се проведе РТВЦ-Варна.
В крайна сметка излезе, че покрай атрактивната глупотевина, наречена за благозвучие спор между кметовете на Варна, днес най-очевидният извод, който се набива на очи е, че целият така наречен политически елит на Варна остарява и масово… оглупява.

Другият извод го разбраха само тези, които наистина разбират от бюджет. В общинската администрация това безспорно е Ганка Тодорова. На нея обаче никой не й чу гласа. Точно онези, които нищо не разбират от бюджет се дърлиха на въздухоплавателни теми (F-22 срещу пощенски самолет) или за диспути отпреди повече от 12 години. И понеже неразбиращите са почти абсолютно мнозинство – за това и дискусията по време на сесията беше на ниво две педи по-долу от Марианската падина.
Тук на здравомислещия човек не му остава нищо друго, освен да се хване за главата и да… замълчи.
Че компетентността на почти цялата политическа класа във Варна е спорна, за това от много отдавна сериозните наблюдатели имат още по–сериозни съмнения.

Много от десните политици във Варна са толкова жалки страхливци! Е, това трудно се преглъща.
Кой да поведе опозицията?

Къде е този F-22, който като един раптор ще разпердушини келявия пощенски самолет на Кирил Йорданов?

Какво стана със синята крепост “Масада”? Щяхме да се борим, да се борим и пак да се борим и така до края на света… В крайна сметка всичко е било само дрънканици.

Христо Кирчев не си спомня даже собствените си диспути, а ние искаме да ни поведе в битки за чест, слава и безсмъртие. Но този път на такива като Кирчев ще им се наложи сами да вадят кестените от жаравата. Голям сеир ще бъде. Ако някой някъде, поради незнайна причина, забрани полетите между България и Маями, може би ще станем свидетели и на това чудо - Кирчев да поеме отговорност за нещо друго, освен за собствените си частно егоистични интереси.

И после… всяко чудо за три дни, а… Кирил Йорданов с три мандата.
Ако някой си мисли, че описаната действителност е най-лошият възможен поглед върху политическата реалност във Варна, то оптимистично казано трябва да отбележим, че… винаги има и по-лошо.
Покрай отровните интриги, безкрайните доноси и безпардонният егоизъм на един, заразата е на път да обхване и всички останали в дясното политическо пространство.

Този път май всички пунтират… император К…К…К…К…К…Клавдий.
Нищо че според поне половината историци император Клавдий наистина е бил ЛУД!
Единственото добро, което може да направи сама за себе си т.нар. опозиция е да купи един пудел на Кирчев и да му го връчи да го разхожда в Морската градина. На това му се вика що-годе достойно пенсиониране. В противен случай заразата ще разложи и последните здрави кътчета на дясното политическо пространство.

Няма как от хората да се изискват саможертви при положение, че основната схема, по която се решават споровете в СДС, е “Схемата Кирчев”. Първо хората се насъскват срещу основния опонент, а самият Кирчев заема поза на компромисен политик, готов за преговори. После същите тези хора, които самият Кирчев е насъскал, биват хвърлени на вълците, а Кирчев по същото време “случайно” заминава на “неотложно” посещение в САЩ. (Другият вариант е “случайно” цъфва на “Раковска” 134 с папка “докладни”). На финала вълците са овършали каквото могат, Кирчев е изкопчил “споразумение”, каквото му е нужно, а СДС-то кучета го яли. Изключените от СДС биват обвинявани, че са… предали СДС, а Кирчев се бие по гърдите, че е предан седесар.

Нормално е при постоянното практикуване на подобни схеми, СДС да се свива. Никой не желае да се превръща в жертва заради нечии частно егоистични интереси. Явно всички са забравили, че жертва се прави за кауза!

Може да звучи тривиално, но оздравяването на дясното политическо пространство във Варна минава през няколко проверени истини с хилядолетна давност.
Малко повече почтеност и малко по-малко егоизъм !
Току виж работата станала.
Да не забравяме и пудела все пак!
Разходките в Морската градина укрепват здравето на възрастните хора!
Антон Луков