Когато правителството на НДСВ сдаваше властта, малцина журналисти се замислиха за собственото си бъдеще. Някак неусетно всички свикнаха със спокойствието, гарантирано от пълната липса на отмъстителност в средите на управляващата тогава жълта партия. И всички си помислиха, че идилията ще продължи вечно! Факт е, че през четирите години на мандата на НДСВ журналистите в България забравиха много неща.
Забравиха и за мобифона на Райдовски и за гибелния гняв на Командира.

Всеки един от нас е бил свидетел как същият този Иво Инджев се е държал далеч по-агресивно и е нападал много остро управляващи политици само преди няколко години.
Какво ли не се изговори за Царя и за пороците на Царя? За царедворците и за пороците на царедворците. И предаванията на Иво Инджев си вървяха безпроблемно.

Това време обаче свърши!?!
Просто хубавите неща никога не са вечни!

Дойде моментът, когато мобифона на Райдовски се прероди в много по-съвършен модел за контролирана комуникация. Според самия Иво Инджев този път комуникационната тояга се размахва директно от самия кандидат за президент на левицата Георги Първанов. Цялата работа очевидно, освен всичко друго, е и поредното показно. Изводът, който се налага на общественото мнение, е брутално откровен - да се задават неудобни въпроси на Първанов е ОПАСНО!

Разбира се, винаги има и по-лошо, би уточнил оптимистът.

Сигналът със страшна скорост вече се разпространява по цялата верига - не е далеч денят, когато ще бъде опасно да се задават неудобни въпроси на малки и големи, столични и провинциални и въобще всякакви Първановчета, облечени в партийна власт от БСП .

И все пак!

Точно на фона на случващото се е редно да си спомним, че е имало и други времена.
Верно, че бяха само 4 години.
Вeрно, че и Царят и царедворците бяха (и са) несъвършени.
Вeрно е обаче и нещо друго - Иво Инджев говореше каквото си иска.
И никой от властта, на никого от журналистите с нищо не пречеше.

Антон Луков