1910 година! Точно преди 100 години кметът Иван Церов издава заповед: "Запретих кафетата по канцелариите , с които общината бе се обърнала на цяло турско кафене, понеже почти всеки комуто свършваш , или искаше да се свърши по-скоро работата, поръчваше да се донесе там кафе за известни служещи, а някои граждани дори още при влязване в Общинското управление се съпровождаха от кафеджия табла кафета за чиновници в общината. За всичко това се губеше от последните много време прекарвано в несъвместими разговори …”/Иван Церов,“Спомени и бележки”т. II.

Наистина трогателна е била честността на тези хора.
Представяте ли си в наши дни кмет с платформа като на Асен Брусев, кметувал 1932-33 г., а именно: “Честност в управлението , икономия и използване на общинските мероприятия най-добре за интересите на града”?

Ако мерим с днешния аршин, тези господа са били… балами. Политически глупци от най-чиста НЕ”Кирил-Йордановска” проба. По лесно е да се изброи какво НЕ са правили, отколкото какво са направили. Защото второто е много и е солидно построено. Били са убедени, че общинските пари не са техни, а са пари на данъкоплатците и са ги пестили. И не са крали.Поне не са се оливали в кражбите.
За сметка на това, построеното от тях е издържало доста повече от прословутите 50 “цикъла”( или 25години) на Кирил-Йордановия градски площад. Истината, за съжаление е, че площадът на сегашния кмет издържа не повече от няколко “женски” цикъла (по лунния календар).

Много са разликите! Между доброто, старо време и “моделът Варна*”, на който се “наслаждаваме” в наши дни.
Броили ли сте ченгетата, които смучат бюджетни пари във варненската община днес?
Нито един от легендарните варненски кметове не е имал подобни “нужди” от такива “кадри”. Защото не му се е налагало!

Достатъчно е било да си честен!?!
И хората са ги уважавали и са изпълнявали заповедите им. Безпрекословно!
Просто, няма нужда да обжалваш кметска заповед, ако тя е справедлива!

Първият варненски кмет от турско време - Мюлеазим Ефенди Ризаоглу, за когото има сведения, разказва: “Имахме един мюфетишин (пристав), който обхождаше града и ако някой гражданин иска да строи некое здание , мюфетишинът представяше една(1) бележка на беледието (общината) с обозначение, че известен гражданин иска да застрои една постройка от 10 или 20 крачки. Върху тая бележка се слагаше колко пари да се вземат от този гражданин, след което бележката се поставяше в една торба. Всеки изпълняваше задълженията си точно. Канцеларският ред се състоеше в следното - имахме съндъкемини (ковчежник), който вземаше торбичката с бележките и ги изпълняваше според бележките върху тях.”/Кметовете на Варна”, Георги Ноев

На това му се вика модерно обслужване. Не гражданина ходи да се реди по опашки и да се моли да се впише някак си в корпоративните интереси или масонските кръгове на този или онзи, а обратното – приставът (мюфетишин) обикаля и обслужва административно… на място. Даже еколозите биха се впечатлили. Цялата документация по един отделен случай е цифром и словом от една (1) бележка, на която първоначално е написана молбата, после е добавена сумата за плащане към общината (беледието). Ако бюрокрацията в наши дни работеше поне толкова икономично и ефективно, горите в България нямаше да се превръщат в тонове хартиени папки.

Най-готин обаче е отговорът на ефендито (Мюлеазим Ризаоглу) за… калдаръма (пътната настилка):
“С постилането на града беледието (общината) не се занимаваше. Това ставаше с джезаа (глоба). Ако някой се провини в нещо му се налагаше да направи известни разкрачи калдаръм. Ако някой не изпълни тая заповед той биваше глобяван да даде известно количество масло за джамията ,ако е мюсюлманин, а ако е християнин да даде известно количество восък за църквата.”/Кметовете на Варна”, Георги Ноев

Как мислите? Защо запазеният на някои места в старата част на Варна калдаръм изглежда по-добре от дупките в асфалта днес?
Да не би да е защото старите варненци искрено са уважавали този отдавна забравен турчин и кметуването му? Вярвали са на честността му! В неговата почтеност.Всеки си е отработвал прегрешението и…толкова.

Днес си гледах архивите отпреди една година!
Само преди една година, на 19.09.2009г. в ДНЕС+ е излязъл следният материал:
“Дограмата на ОУ “Стефан Караджа” във Варна плаче за подмяна - това заглавие в “ДНЕС+” е поредното за ужасното положение, в което се намират десетки варненски училища. Според репортаж на “Нова ТВ”, за същото училище въпросната дограма е на почетната възраст от 75 години, никога не била подменяна и е опасна за децата.

В същото време, според класация на вестник “Труд”, от всички кметове в страната, “в най-скъпата кола се вози кметът на Варна - Кирил Йорданов. Черният му “Мерцедес” S- класа е купен преди 2 г. и струвал около 300 000 лв”. Отделно от това, разправят, кметът броил отделно седем хилядарки, щото регистрационният номер да бъде с четири еднакви номера.
Колегите от “Дарик радио” са направили своя проверка, според която “суперлуксозното возило струва колкото 10 нови полицейски “Опел”-а и поне три серийни лимузини “Волво” S80.”

И сега, ако се върнем на нуждите на варненските училища и се позовем пак на репортажа на “Нова ТВ”, че смяната на дограмата на един етаж в основното училище “Стефан Караджа” е струвала 10 000 лева, ще излезе, че Кирил Йорданов троши по дупките на поверените му варненски улици пари за има няма 25- 30 училищни етажа. Ако приемем, че едно училище е високо средно 3 етажа, това прави 10 училища.

Всички тези сметки, разбира се, са без кръчмар. Защото общинските финансисти могат да изкарат грешни сметките и на самия Господ. Току-виж доказали, че смяната на дограмата на един етаж във варненско училище струва колкото … 10 мерцедеса S- класа. И че всичко ще е законно, и парите са усвоени правилно.
Това е положението!Във Варна 2009г.!
За електората остава заслуженото възхищение от майсторлъка на онези безименни майстори, монтирали преди 75 години дограмата на едно варненско училище. И, разбира се, надеждата, че приказно скъпия кметски “Мерцедес” S-класа също ще издържи поне 75 години. Че ако на всеки мандат се купува кола, струваща ремонта на 10 училища … всъщност, няма проблем - за целта банките отпускат заеми.”

Каквото и да говорим, кризата НЕ е виновна! Нито за “Мерцедес”-а на кмета, нито за училищата и техните прозорци, още по-малко за заемите на общината, които ще изплащат внуците ни!
Тази позната до болка картина, руснаците биха озаглавили “Застой”.
Отвратителен Леонид-Брежневски застой.
Остава само във варненската община да започнат да се мляскат уста в уста.
Антон Луков

* Mоделът Варна - Особено успешна олигархо-ченгеджииска форма на паразитиране, наложила се Варна след 1999г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с постсъветски, панславистки и великоруски черти, на мафиотската Купола представляваща модела “Варна”…
Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие. Нещо като реалния социализъм в действие … но наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста! Днес и сега!Краде се нагло,безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, ,финансови зависимости, информационна осигуреност и не на последно място общи идеологически пристрастия. Някой от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови.
На практика лицето на модела “Варна” Кирил Йорданов е недосегаем.Той вече е над групировката ТИМ и във Варна не съществува властови, икономически или силов ресурс съпоставим с неговия.

И въпреки всичко!Може да звучи парадоксално но същността на моделът “Варна” не са печалбите, ако и те да са крупни.Те са по –скоро следствие.
Моделът “Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни (често и противоположни на) от евроатлантическта ориентация на Република България.
Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на моделът “Варна”, не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджииски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация. Ангел Белчев/bel4ev1959.blog.bg