Цяла сутрин в БНТ по темата за 10 ноември 1989г. говори Александър Лилов.
Социализмът това, социализмът онова, и т.н., и т.н.
Лилов, вероятно, си дава сметка, че говори в националния ефир. С всички произтичащи от този факт последици за БНТ - бюджет, ръководство контролирано от държавата, програмна схема, вечно критикувана с повод и без повод, купища спорни привилегии и още по-спорни ограничения.

Само пред 21 години този подвиг щеше да е немислим - един от лидерите (макар и в сянка) на опозицията, да говори свободно по телевизията.
Ако обаче направите едно социологическо проучване сред връстниците на Александър Лилов, голяма част от които са и негови съпартийци, ще се докоснете до тяхната откровена ненавист към демокрацията. Тези хора вече дори не крият омразата си. Вбесява ги самата идея за свобода, за различие... даже минималното проветряване е неприемливо.

Каквото и да говорят обаче за бедите в милата ни родина, демокрацията е невинна!

Време беше!
Лицемерието на БСП роди чудовища - настоящите управляващи от ГЕРБ са първите, които се опитват да използват традиционното демократично право, за да демагогстват поне толкова пълноценно, колкото и лидерите на БСП.
Вие, другари, си ги отгледахте! Вие ги обучихте във вашите си милиционерски школи! Възпитахте ги в същия безподобен цинизъм и безропотно русофилство, с което възпитавате собствените си деца.

Да, вярно е!
21 години след 10 ноември 1989г. реалността в управлението на България е изумително проста! Изчистена от всякакво интелектуално усилие, липсва даже намек за почтеност.
На същия този 10 ноември, само че през 2010 г., по една друга телевизия, някакви врачки бистреха езотеричния въпрос ще бъде ли убит Бойко Борисов или не. Една лелка даже говореше от името на архангелите! Явно електоратът в България е само на крачка от пълното и безвъзвратно масово оглупяване.

И все пак, онези от ГЕРБ са жалки имитатори в сравнение с оригинала.
Селяндурската непохватност, с която се тупат по косматите гърди, е несравнимо по-почтена от мазните приказки на Лилов и Лиловчетата по места.
За „отговорните“ другари не е проблем по най-безотговорен начин да качат на шейната на популизма, примерно, едно решение на ОбС-Варна, касаещо пряко детска градина.

Просто така! Защото правилата на омразната им демокрация го допуска.
Свидетели сме на поредната демонстрация как местните червени феодали (за краткост Медузи) си мислят, че им е позволено всичко, че властта им се полага едва ли не по наследство и всички останали трябва да им играят по свирката.

Демокрацията обаче дава и решения на проблемите. Не е вярно, че само ги създава!
20 години след 10 ноември 1989 г. става безпощадно ясно, че има само два начина да бъде сломен популизмът на червените медузи.
Единият е този на ГЕРБ. С още по-див популизъм. Ако това, разбира се, е възможно.
Другият е в графата „и всички останали“. Просто защото, колкото видове медузи има на този свят, толкова видове алергии може да развие здравия организъм - универсален лек, за съжаление, няма.
Антон Луков