Като „самоубийство” и „катастрофа” определиха проектобюджета за културата на Варна общински съветници. От „бюджет на развитието”, какъвто беше миналогодишният, сега имаме „бюджет на оцеляването”, заяви директорът на Дирекция „Култура и духовно развитие” - Румен Серафимов, по време на представянето на финансовата рамка за 2009 г. Той направи това пред общинските съветници от ресорната комисия към Общинския съвет.

По-гротескна илюстрация на безсилието на сегашното управление в Община Варна е трудно да бъде намерена. Ако попитате премиера - социалист Станишев, за криза в България не трябва да се говори, в същото време общинските чиновници на избрания от БСП кмет на най-добрия за живеене град в страната, използват термини от рода на “оцеляване”.

Сравнението със средата на 90-те години е неизбежно! И, както ще видим, обективните факти водят до субективния извод, че “доброто старо време” наистина е било по-добро!

В средата на 90-те години в България на власт отново бяха социалистите. И пак бяхме в криза. По едно време даже се говореше за катастрофа. Премиерът пак беше социалист, комсомолец и без грам житейски опит.

Общината обаче НЕ беше управлявана от червен кмет - червен беше само областният управител.

Както и да е! Да се върнем на културата!

Шефoве на Комисията по култура към ОбС-Варна в онези времена бяха преподавателят в НУИ “Добри Христов” Доля Пчелинска (мандат 1991-1995) и журналистът в Радио Варна Даниела Стойнова (мандат 1995-1999).

На мястото на сегашния културен шеф Румен Серафимов пък от началото на 90-те се изредиха няколко шефове в лицето на Николай Бояджиев, Веселин Костадинов и Любомир Кутин. И всеки от тях остави след себе си наследство, достойно за възхищение. И до ден днешен, когато се видим с Кутин, той все скромничи как онези времена не били чак толкова добри. Можело и още!

Това са годините, когато Международният музикален фестивал обединяваше вече няколко фестивала с продължителност около два месеца – първият бе Театралният – в началоно на юни, следван от Музикалния, Фолклорния и през август – Джазфеста и Летните научни дни.

В рамките на музикалния фестивал през година се провеждаше и Балетният конкурс, ангажиментът по организацията на който беше отново на Община Варна.

Все пак, разцветът и международното звучене Фестивалът доби в годините, когато Любо Кутин, със своя малък, но страхотен екип, правеше фестивала. В средата на 90-те години, ММФ “Варненско лято” разполагаше с изключително професионален пресцентър, начело на когото беше легендарната радиоводеща на Българското радио - Олга Камбурова.

Организацията беше в ръцете на професионалисти като Пламена Цонева, Йорданка Минчева, Красимира Дишева, Дарина Василева, Анатолий Вапиров, Димитричка Кателиева, Павел Павлов и още куп организатори.

Програмен /артистичен/ директор беше световноизвестнит цигулар Мично Минчев.

Майсторски класове провеждаха Гена Димитрова, Александрина Милчева, Ифра Нийман, Минчо Минчев, Райна Кабаиванска, Галина Савова, покойният Любомир Георгиев, Маргарита Лилова и цяла плеяда от звезди на световните сцени.

Като си помисля, в онези времена даже журналистите, които коментираха музикалните събития, бяха от ранга на покойната София Стоянова и безспорния професионалист в музиката - Олга Боева.

Ами фолколрния фестивал? Правеше го… Димитричка Кателиева… сама, с помощта на доброволци във фолклора.

Не че всичко е било ОК. Само че Любомир Кутин не е прав да скромничи.

За добро или за зло, в средата на 90-те години в културния живот на Варна се състоя опит за летене. Днес, очевидно, основната грижа е приземяването. Не се знае дали парашутите ще стигнат за всички, но всички се питат “има ли пилот в самолета”?

Антон Луков