По Конституция, както е широко известно в средите на прогресивната общественост, България е “парламентарна република”. В недостатъчно умно балансираната на родна почва комбинация на checks and balances между изпълнителна, законодателна и съдебна власти, където засега медиите играят най-често ролята на спаринг-партньор, а гражданското общество – на гайдарско ручило, именно Парламентът, според Конституцията, се явява мъъъничко по-първият сред равните, макар и винаги намиращ се под надзора на Темида, та дори и това да е само номинално в повечето конкретни случаи.

Но Конституцията, изглежда, в България е обречена да играе ролята на контейнерите и кошчетата за боклук. Всеки ги забелязва, ала въпреки това мнозина продължават да си изхвърлят отпадъците я на улицата, я директно през прозорците.

Нека напомня – не твърде отдавна българският Парламент гласува пълномощия на правителството да работи усърдно и неуморно пред ЕС за повторното отваряне на закритите (според споразуменията с европартньорите) блокове в АЕЦ “Козлодуй”. И след като легислатурата, под влияние на мнозинството, което е излъчило и изпълнителната власт, е гласувала подобно решение, човек би очаквал правителството да се съобразява с въпросното решение, та било то и не най-умното от всички възможни.

Да, ама не! Отиде юначагата Станишев, който е на път вече да натрупа цели 4 години трудов стаж в своя повърхностен и безполезен за обществото животец, пък започна да врънка председателя на Европейската комисия за допълнителни обезщетения заради ЗАТВАРЯНЕТО на блоковете, за чиито повторно отваряне Парламентът му е вменил да работи.

Е, ако утре действително получим допълнителни компенсации за тези затворени блокове, как после ще поискаме пак да ги отворим, след като сме гушнали поредната порция финикийски знаци? Как, аджеба, премиерът ще изпълни това, към което Парламентът го е упълномощил и задължил да се стреми?

И защо изобщо си имаме Парламент, след като премиерът си позволява да приема неговите решения само “за сведение”?

Защо съществува Парламент в България, питам се, след като шайката на кошмара на всеки логопед – иде реч за вътрешния министър Миков – продължава все по-успешно да се домогва (именно и най-вече чрез всевъзможни нарушения на парламентарните процедури) до пробутването на своите идеи за тотално подслушване на Интернет- и другите електронни комуникации на българските граждани?

Последно миковата безпросветна и безпардонна пасмина се изхитри да заобиколи председателите и значителна част от членовете на цели две парламентарни комисии, за да вкара за гласуване любимите си мракобеснически текстове. И постигна немислимото – в една (поне номинално) парламентарна република… те принудиха председатели на парламентарни комисии да излизат публично с протестна декларация срещу безобразния произвол на правителството и правителствените послушници над законодателите, техните принципи и техните правила.

И, да си се върнем на думата, защо изобщо си имаме Парламент, тогава, щом като дори и логопедичен абсурд като пишман-министърчето Миков може да го командва и управлява със същия деструктивен хъс, с който ентусиазиран ацтека отпреди Конкистата би се възползвал от днешните модерни хирургически инструменти, ако да би имал шанс да се докопа до такива?

Всъщност, въпросът защо си имаме Парламент е по-скоро риторичен.

Имаме си го, за да могат интелектуалците от нулевото поколение, които в момента управляват България, да пробутат, например, по-висока процентна бариера за коалициите, от които се страхуват.

Имаме си го, за да бъде допусната ситуация, в която – въпреки всички досегашни уверения в обратното – проектът АЕЦ “Белене” да се окаже изцяло в руски ръце и многократно по-скъп, отколкото бе анонсирано в началото.

Имаме си го, за да има на какво да бъде председателче Гошко Заеков, известен още като Пирински.

И един последен пример.

Днес - цял ден - в Парламента умуваха, дебатираха и гласуваха по промените в законите, по които да се провеждат изборите в България. Премахнаха деня за размисъл (слава Богу, че го направиха!) и съкратиха продължителността на предизборната кампания.

В същия ден, в който Парламентът реши да съкращава темпорално предизборната кампания, премиерът Станишев започна активното си участие тъкмо в една предизборна кампания, като се яви на телевизионни дебати с опонента си Борисов, което – ако някой се опита да ме убеди, че не е част от предизборна кампания, ще му се наложи да положи огромни усилия, за да ме накара да повярвам, че е Великденски заек, да речем, да ме извинява Гошето Заеков.

Хубаво, Парламентът реши колко може да продължи една предизборна кампания. Ако днес Станишев и Борисов са я започнали реално, наслюнчете моливчетата и изчислете - кога ще се наложи да им се забрани повече да участват в нея. Бас държа, че това ще трябва да се случи таман по средата на същинската кампания.

Но те и с това няма да се съобразят. Което ме връща към вече стария въпрос – защо изобщо си имаме Парламент в България?

Този въпрос едва ли скоро ще получи убедителен отговор. И – убийте ме, но ми се струва, че няма по-правдиво, по-умно и по-стойностно представяне на положението и ролята на страната ни в Европа от онова с тоалетната от скулптурната инсталация, която предизвика толкова емоции у нас.

Републиката обикновено се нуждае от Парламент. Кенефът – или поне онези, които използват републиката като кенеф, като Станишев, Миков и компания – нямат нужда от такъв. И катадневно го демонстрират, дори и когато имат парламентарно мнозинство.
Жоро Георгиев