Положението напоследък толкова се е подобрило в България, че вече никой не говори за фасадната ни демокрация. Като един злостен клеветник, който гледа само да окепази въпросното положение с разни негативизми, реших да подложа на проверка самата същност на фасадната демокрация в България.

Избрах за целта булевард „България”. Не, не „Булевард България”, вечерния блок на RE:TV, където водещият Иван Бедров си позволява разни волности и не вика „ура” в хор с доста други блокове, включително жилищни. А именно булевард „България”. Същият, по който минава т.н. правителствено трасе на път към вилите на недосегаемите ни управници.

Уж недосегаеми, ама…Знае ли човек. Предполага се, че на правителственото трасе не могат да се случат преднамерено лоши неща, защото се наблюдава от камери. Това обаче не спаси бизнесмена Емил Кюлев.

Убиха го посред бял ден в колата му именно там на 26 октомври 2005 г. Прозвуча като стрелба срещу сигурността на самата държава – щом и там може, какво остава за неохраняваните трасета, през които на зигзаг притичваме ние простосмъртните. Президентът Г.Първанов тогава светкавично се произнесе по характера на убийството и най-вече по чистотата на бизнеса на покойника, с което прекъсна в зародиш всякакви опити да се мисли каквото и да било друго по въпроса в държавата.

Пътувам по най–наблюдаваното трасе с леко притеснение (и на мен ми е мил животът), но скоро напрежението ми се изпарява (като едни 400 милиона евро по проекта АЕЦ „Белене”, за което съобщи вицепремиерът Дянков). Нещо привлича погледът ми като мила, позната навред родна картинка. Какво виждам на фасадата на „България”? Гащи! Висят прани гащи.

Да висиш като „прани гащи” е традиционно занимание тук, към което привикваме методично от бебета. Приучват ни както индианците подготвят своите деца да издържат на болка ( поне според романите на Карл Май). Имаме си и специална дума за повсеместните тренировъчни лагери за привикване към търпеливост. Казват се „чакални”. Както пееше един мой приятел още по времето, когато не очаквахме че комунизмът ще се срути и видоизмени : „ в чакалнята шумна се лутам от месеци и знам новините от вчерашни вестници”…

Седейки в подвижната чакалня, която в София наричаме също „трамвай”, оглеждам фасадите с гащите и си философствам наум. С гащи ли е, или е без гащи нашата фасадна демокрация? Поне на булевард „България” е с гащи. Убедете се сами. За другаде не се наемам да твърдя.
Иво Инджев/ivo.bg