Има и такива православни християни в България.
Грешни!
Не могат да простят непростимото нахалство на един патриарх, който не само че не се извинява за сервилното си минало – той даже не може да разбере защо някой изисква от него извинение.

Други православни християни пък не желаят да посещават една и съща църква с другаря Кирил (незнайно защо упълномощен да носи титлата варненски и великопреславски митрополит), например.

Трети православни християни просто изискват свещеника, при когото ходят, да прилича поне малко на…свещеник. Тоест, да е много знаещ и отлично образован, много вярващ и всеопрощаващ, много морален и чист и най-вече искрено обичащ паството си.

Четвърти просто желаят да имат избор. Само Бог е един – на земята другари като патриарха, колкото искаш. Че и по–отговорни другари от него ще се намерят. Живеем в свободна страна – ако ми трябва брокер на недвижими имоти не е задължително да ползвам другаря Кирил. Нали така?
И пето, и шесто, и т.н.

В крайна сметка съдът в Страсбург не се е намесил неправомерно в работите на българската православна църква и българската държава трябва в тримесечен срок да намери решение по казуса за алтернативния синод на Българската православна църква (БПЦ).
Европейските съдии са отчели очевидното. Тоест, че има и… такива православни християни.
Може да са малцинство, но ги има.

А може и да не са малцинство.
Остава само да видим дали българската държава ще изпълни съдебното решение или за пореден път ще дадем пример за Андрешковски нрави.
Този път обаче съдия - изпълнителят е по-голям от блатото.
Антон Луков