На фона на газовата война между Русия и Украйна въпросът за енергийната независимост на България изведнъж придоби нови измерения. Например, коментарите на тема АЕЦ-Козлодуй. В една или друга степен вероятно всяка от спорещите страни има своите основания. Европа има право да се страхува от старите руски ядрени технологии и по-скоро е нелогично защо ние не се страхуваме от потенциален балкански “Чернобил”. Българите, разбира се, са напълно в правото си да се притесняват от евентуален скок на цените на електроенергията, свързан със съдбата на българската атомна енергетика.

Само че както и да наречем разговорите (преговорите, споровете) по темата, всички сме свидетели, че никой от Европа, никога не е поставял пред България спорните проблеми по начин, подобен на размахването на томахавки между Русия и Украйна от последните дни.

Решенията да бъдат демонтирани мощности от АЕЦ-Козлодуй бяха взети не защото някой от Европа ни е натискал, а вследствие на простичкия факт, че ние се натискаме да бъдем приети в голямото европейско семейство. Просто това бе част от цената. Мнозина обаче забравят, че в процеса на присъединяването ни към ЕС ние не само даваме. Истината е, че получаваме значително повече от колкото даваме и общо взето тази положителна равносметка е характерна за всички по-малки или бедни държави на континента (Гърция, Португалия, Полша,Унгария и т.н).

В постсъветското пространство обаче подобни маниери все още са по-скоро изключение. И Русия, и Украйна са славянски страни и си имат своите интереси и едва ли е наша работа да бъдем пристрастни и да взимаме страна. Сигналите от Кремъл по отношение на цените на синьото гориво за България са, меко казано, противоречиви. Посланикът на Русия у нас Анатолий Потапов заяви в прав текст, че “Логично е да се очаква увеличение на цените на руския газ за България през 2006 година.” От “Газпром” пък отричат.

Така или иначе все някога ще се стигне до преуточняване на интересите между България и Русия по отношение на вноса на синьото гориво у нас. Дано процесът да прилича повече на нормални европейски преговори, отколкото на разговори между правителствата на “братски славянски народи”.

Антон Луков