- Г-н Тодоров, президентът Георги Първанов заяви, че е необходима промяна в избирателната система. Как ще коментирате тази негова идея?
- Изказването на президента оценявам като доста навременно, актуално и модерно по своят изказ и идеи, както и го свързвам с надеждите, че то ще бъде един стимул за решаването на редицата проблеми, които се появиха. Това бе един много интересен набор от въпроси, върху които човек трябва да се замисли, да оценява и върху които може да се изрази дори и собствено становище, защото оценките, които биха получили тези идеи наистина могат да бъдат от целия спектър от една пълна подкрепа до пълно отрицание.
Самите идеи са достатъчно сложни и носят в себе си редица противоречия, които дават възможност за такъв широк набор от оценки.
Според мен най-вече си заслужава да се коментира предложението за актуализиране на политическата система. Политиката е онова необходимо явление, макар и от много хора приемано, като някакво необходимо зло, без което обществото не може да се развива. Все пак политиката дава възможности на личности, на групи, на партии, да се изявят представяйки свои идеи за управлението и развитието на обществото и разбира се ако получат доверие да се ангажират с всичко това. Така че без политика не можем. Отчуждението от политиката, което наблюдаваме и много от нашите изследвания констатират нееднократно е нещо доста негативно, което се развива като тенденция в обществото. Бих се съгласил с оценките на онези коментатори, които казват, че в тази връзка президентът Първанов не само сложи пръста в раната, но и грубо казано бръкна доста на дълбоко. От тук нататък политическият елит, действаща власт и опозиция не може да не се съобрази не толкова с думите на президента, колкото с необходимостта да се вземат в някои отношения може би и кардинални решения за промяна на политическата ситуация. Практиката, която до сега управляващите налагаха да се правят промени непосредствено преди вота в някаква степен обезсмисляше дори и промените, които се правят, защото те трудно се прилагаха. До като сега има предостатъчно време. Година и половина до следващите редовни избори. Мисля, че още есента тази година законодателното тяло ще приеме необходимите промени. Дали те ще добият формата на избирателен кодекс както се коментира или ще бъдат свързани само с парламентарните избори, това предстои да видим. Следващата година ще бъде достатъчно ангажираща и важна – ще избираме и парламент и депутати в европейския парламент, за да очакваме тези промени.

- До сега прилагана ли е смесената пропорционално-мажоритарна система и какво представлява тя?
- Прилагана е още в зората на българския преход, когато се избираше последното Велико народно събрание. Тогава тя е приложена в своя механичен вид, като половината от депутатите бяха избрани чрез партийни листи или пропорционално, а другата половина мажоритарно. Това е най-опростеният вид на системата. В момента може би една от най-модерните системи прилага Германия, но тя е доста сложна. На практика е по-скоро пропорционална, но в нея се отчитат чрез специално райониране и мажоритарни избори на депутати. Малко трудно ще бъде разбрана от гражданите при самото гласуване. Мисля, че поради тази причина и поради липсата на подобни традиции трудно би се отишло на най-модерния вариант на смесената система. Може би ще се развие системата, която приложихме при извънредните избори за евродепутати, където имаше партийни листи, но гражданите имаха право да дават преференции. Смятам, че тази система беше некоректно представена с един висок праг. Хора, които събраха чисто мажоритарния вот на избирателите не можаха да променят своите места и естествено не влязоха в действащата част на евродепутатите. Има и система при която прагът е нулев. Там всяко посочване на името като водач на листата дава шанс той да се придвижи по-нагоре. Личното ми очакване е да се отиде към един такъв вариант на смесена система, защото тя е крачка напред в сравнение с това, което прилагаме вече поредица от избори – чистата пропорционална система.
Разбира се трябва да се пазим и от другата крайност, макар че никой не я предлага – чисто мажоритарната система. Именно един такъв момент ще влезе в едно много остро противоречие между власт и граждани. Тогава човек с пари или с някакви силови механизми, с които може да събира гласове, ще бъде в състояние да завоюва място в парламента. То няма да подлежи на никакъв обществен и политически контрол. Тоест чистата мажоритарна система няма своя социален замисъл и много трудно би била приложена. Чистата пропорционална система, която сега практикуваме показва доста слабости. За това смятам, че ще се получи едно качествено разработване на идеята от гласуването на евроизборите.

- Президентът заговори за така наречените партии фантоми. Имате ли наблюдения и във Варна партии да са се появявали само заради избори и на следващия вот да не съществуват?
- Има много такива случаи. Десетки са. Част от партиите, които се явиха на последните местни избори и на предпоследните, мисля, че нямат структури във Варна. Просто национални ръководства идваха и регистрираха някакви личности, а после се оказваше, че за тях има гласували. Те разбира се печелиха няколко десетки гласа и можем да го оценим чисто случайно. Но от това няма никакъв смисъл в развитието на демокрацията. Големият брой партии не означава силна и свободна демократична система. Партиите са представители на интереси. В областта на управлението нямаме чак толкова нюанси с варианти за управление, че да имаме 300 или 400 партии. 10, 15, 20 партии могат да дадат нюанси в политиката. Тук има един много сериозен въпрос и той е свързан с политическата култура на българина. Много малко хора познават своите обществени и управленски интереси и още повече ги свързват с определени партии. Имам в предвид много малко на фона на всички тези, които имат право да гласуват. Това е една от причините не познавайки това, което предлагат отделните партии и трудността да се намерят разликите в платформите и формите на управление, гражданина да се отчужди от гласуване. Намаляването на партиите носи и тази възможност те да се идентифицират по-точно и човек да определи коя е тази партия, която е носител на неговия интерес и съзнателно да гласува за нея. Стои разбира се и другата необходимост – хората да се интересуват от това. Да наберат необходимата информация, за да могат да се идентифицират с партия или с кандидат. Защото да отидеш в деня на вота и да избираш от списъка на таблото или воден от някаква емоция, че този ти харесва, а другите не, да гласуваш, това също не е сериозно. Намаляването на броя на партиите, което също само по себе си е сложен процес е необходимо.

- Как може да стане това?
- Считам, че има три механизма. Единият е чисто политически, с идеята която съществува да се повиши прага на влизане в съответният орган – парламент, община. Примерно той може да се повиши над сега съществуващите 4 % за парламент. По този начин в действително по-малък брой партии ще успеят да влязат. Но не бива да се достига до удвояване на това число. Европейската практика е 5 %, 6 %.
Вторият начин е социален, чрез търсене на подкрепа на тези партии, тоест събиране на подписи на техни симпатизанти. Това се практикува за някои от изборите, най-вече при така наречените независими кандидати. Тоест това може да се въведе и за всички партии, които се кандидатират да участват в определени избори.
Третият механизъм, това е икономическият. Кандидати или партии да бъдат задължени да правят финансови вноски, които при неуспех да се реализират като социални програми. Ако трябва чисто социологически да търся предпочитанието на тези механизми, аз съм за тяхната комбинация. Мисля, че това ще бъде най-адекватно на идеята да се редуцира политическото участие и постигането на един оптимален брой партии, които ще бъдат сериозни и като социален състав и като икономически ресурси, с които разполагат, за да осъществяват своята властова функция, и като представителство на хората. Защото те ще имат готовност дали като членове или като симпатизанти да подкрепят участието на определена партия в предстоящите избори.

*Илко Тодоров - социолог и изпълнителен директор на “Апеа План”