Г-н Димитров, в сряда Народното събрание ратифицира Договора за покупка от Белгия на две фрегати клас Е-71 „Вилинген“ и минен ловец клас „Флауер“. Смятате ли, че тази сделка е изгодна за България?
Сделката трябва да се разгледа от няколко направления. Тя може да е изгодна икономически в краткосрочен план, но да е неизгодна в дългосрочен план. Може да е изгодна икономически, но да не е изгодна политически. По отношение на тази сделка закупените съоръжения са във връзка с План 2015. Те са планирани да бъдат на въоръжение във ВМС така, че се върви по плана. Както стана известно, цената е политическа, което значи, че белгийското правителство е приело да сключи сделката под определени стойности. Това е във връзка с определените ни отношения на съюзници и партньори в НАТО.

Според Вас защо предпочетохме белгийските фрегати пред френските корвети? Още повече, че първите никога не са участвали в постоянните сили на НАТО, нито в бойни операции, а само в контрола на корабния трафик.
Трябва да се разбере, че е нямало никога конкуренция между белгийските фрегати и френските корвети. Тези проекти вървяха успоредно, защото фрегатите са заявени по т. нар. цели на силите, които ние предоставяме в контекста на общата отбрана на НАТО. Ние трябва да разполагаме с тях, защото те са включени в последните разчети на отбранителните доктрини и разработки на НАТО така, че ние имаме задължение да ги притежаваме.

Още преди години беше направен маркетинг и най-благоприятните цени се получиха вследствие на политически разговори на високо ниво. С французите мисля, че е имало само проучване, но не са водени разговори, а и да е имало разговори, ние никога не сме получавали такава цена. Въпросът за тези фрегати е какво ще стане, след като изтече срокът на въоръжението. За мен това е една прилична и добра сделка. Цената е приемлива и дори да е необходимо след това да се купува скъпо оръжие, цената на тези съоръжения е достатъчно ниска, за да се компенсира това.

По отношение на френските корвети. Те са част от модернизационната програма на ВСМ, която е независима от покупката на фрегатите. Това е стремежът на ВМС да се модернизират, както например ВВС искат да купуват многоцелеви самолети. В момента те имат на разположение самолети, с които да изпълняваме задълженията си към НАТО. Нашето виждане за развитието на Въоръжените сили на Република България е, че трябва да се осигурят такива средства, за да разполагаме с една ескадрила от 20 самолета. По отношение на френските корвети историята е много дълга. Както казах, те са част от модернизационните проекти. Големият проблем на тези проекти е, че ние бяхме поставени пред алтернативата или да стартираме един проект, който да забави всичките 10 останали, или да стартираме по един за всяка въоръжена сила – ВМС, ВВС и Сухопътни войски с известно разсрочване така, че да бъдат задоволени потребностите на всички видове въоръжени сили.

Искам да кажа, че в средите на НАТО има категорично нееднозначно отношение към тази наша сделка с френските корвети. Мога да кажа, че голяма част от средите в Алианса не одобряват ние да купуваме такива скъпи съоръжения, други страни подкрепят тези наши желания. Моето мнение е, че е добре да се превъоръжаваме, но аз си задавам въпроса за сметка на кой проект и кой средства ще бъдат реализирани тези два проекта, от една страна. От друга страна, не съм сигурен, че намалението от 4 на 2 на корветите ще доведе и до намаление на цената им.

Друг проблем на този проект е, че това не са съществуващи кораби, които можем да ги пипнем и да ги видим. Те съществуват единствено на рисунка и сега имаме преимуществото да станем пионери в изграждането на тези съоръжения. Друг е въпросът доколко ще извлечем полза в офсетната програма да развием производство, с което да привлечем други страни. Мисля, че половинчатите неща не са от най-добрите. По тази причина замразихме този проект, защото сметнахме, че е прекалено скъп. От сега вече всичко е въпрос на приоритети.

Другият проблем е, че фрегатите са заложени на стапел в периода 1974 - 1976 г. и спускани на вода две години по-късно. Следователно техният ресурс изтича през тази година, а потенциалът за удължаването му е малък. Как ще се справим с този проблем?
Когато се сключва политическа сделка, тогава няма момент на надхитряне и на задкулисни проблеми. Независимо от това, че изтича сега ресурсът и че фрегатите са сравнително стари, въоръжението им е ново и има ново окомплектовка и дори това, че изтича ресурсът, аз съм сигурен, че ако бъде приет един политически ангажимент от начало, той ще бъде следван от правителството на Белгия и по-нататък. В крайна сметка не става въпрос за сделка между две търговски дружества, а между две държави. В този смисъл е абсурд между партньори в НАТО да има подводни камъни, които да поставят едната страна в глуповато положение.

По силата на договора се казва, че корабите имат оперативна съвместимост с корабите на НАТО, но специалисти коментират, че този тип фрегати имат два недостатъка – нямат палубен хеликоптер и зенитно оръжие за близко действие?
Тези съоръжения са купени по т. нар. цели на силите, което е един механизъм за стиковане и на координираното снабдяване на страните членки на НАТО.

Това са съоръжения, които са необходими на цялостната организация на Програмата на Алианса за сигурност и отбрана. Т.е. ние тези съоръжения не сме ги избрали, защото мислим, че те са добри, а това са съоръжения, които са съгласувани със съответните планиращи органи на НАТО, които са счели, че ние трябва да притежаваме такъв вид платформи, Турция друг вид, Румъния трети и така нататък. Видът и характерът на платформата не е българско хрумване, а това са стиковани решения на планиращите органи на НАТО. Това е много важно да се разбере. Ние не сме пожелали тези неща на собствена воля.

Смятате ли, че имаме достатъчно добре подготвени кадри? И ще има ли нови назначения, въпреки че в момента има големи съкращения във ВМС?
Мисля, че още от 2004 – 2005 г. командването на ВМС предприе обща политика за обучение. Сигурен съм, че ще има трудности и проблеми, но за мен те са добре дошли, защото е много важно да се пренастроят нагласите на служещите във ВМС към нов тип въоръжение и нов тип техника. Така че, дори да има проблеми в началото, дори процесът да бъде тежък, то той е здравословен. Между другото много по-сериозни проблеми ще има във ВВС при преминаването от МИГ към западен модел самолети. Обучението и преквалификацията в момента там е несравнимо с това, което се прави във ВМС.

В пленарната зала депутатите Минчо Христов и Стела Банкова гласуваха против закупуването на бойните плавателни съдове. Според тях тези фрегати са изключително скъпи и излишни за нуждите на Черноморският ни флот. Как ще коментирате позицията им?
Колегите Минчо Христов и Стела Банкова по принцип гласуват против всичко, с изключение за нещата, които те предлагат. Техните съображения са, че вместо да се дават пари за отбрана, те трябва да се дадат на онкоболни и социалнослаби. Много е важно да се разберат две неща. Социалните и икономическите, политическите и военните програми в една държава трябва да се развиват синхронно и паралелно без едната да се развива повече за сметка на другата. Като например, ако си член на един клуб, то ти трябва да си негов достоен член.

Ще отворя още една скоба. Канада например участва с много техника и сила в Афганистан и постоянно се оплаква, но продължава да участва. Третото много важно нещо е, когато се развиват военни способности, това означава, че се развива и икономиката ни. Всяка сделка е съпътствана с офсетни програми. От друга страна, това са свежи инвестиции в българската икономика и от трета страна, това е доверие на западните инвеститори, че тук може да се развива бизнес. Военнотехническото и индустриалното сътрудничество вървят ръка за ръка.

Каква ще е съдбата на сегашните ни бойни кораби като “Смели”, “Бодри” и "Решителни" и 6-те ракетни катера тип "Оса"?
Знам, че има много прецизни разчети за всички кораби. Има план във връзка с изтичането на съответните ресурси. Има идея да се върви и към превръщане в учебни кораби. Така или иначе е ясно, че се освобождаваш от нещо, когато има то с какво да бъде заменено. От друга страна, е абсурдно да пазим съоръжения, които са стари и употребени и имат други заместители. Все пак този ресурс тежи и на бюджета на ВМС.

* Илко Димитров, депутат от БНД и зам.-председател на Парламентарната комисия по отбрана