Финансирането по проекти се защитава много трудно, затова местните администрации трябва да имат в структурата си звена с качествени специалисти с добра квалификация, за да разчитаме на успех при кандидатстването.
- Г-н Цонев, доколко община Бяла разчита на спечелени проекти за допълнително финансиране?
- Община Бяла разчита на такива спечелени проекти, като досега обикновено субсидирането е около 80 %, а останалите 20 % са собствени средства. До този момент сме правили проекти по нашите фондове - Предприятието за инвестиционни проекти през м.г., също така от Предприятието за управление дейностите по опазване околната среда и водите към МОСВ. Т.е. за около 80 % от бюджета на нашата община за инфраструктурни обекти разчитаме на външни донори и фондове. Също така преди години работихме с Българо-швейцарския фонд и изпълнихме един проект за канализация с техни средства. Можем да споменем и Социално-инвестиционния фонд, който се казваше преди това "Фонд за регионални инициативи" и от него също сме получавали средства за Дома за стари хора с увреждания. До този момент общината не е получавала средства от други фондове. Няколко пъти кандидатстваме по Програма ФАР, но за съжаление не бяхме сред одобрените общини. Миналата година там кандидатствахме за развитие на инфраструктурата за подпомагане на туризма, като ставаше въпрос за изграждане на един път, който щеше да обслужва туристически обекти и хотели по крайбрежната зона на Бяла. Проектът бе оценен с 80 точки и бяхме първа резерва от одобрените проекти. Така че по Програма ФАР имаме още какво да желаем и явно не сме подготвили достатъчно добре проектите си.

- Трудно ли се печели проект от практиката на общината досега?
- Проекти вече се печелят много трудно, защото конкуренцията е много голяма. Освен това, че трябва да имаш работен проект, който струва много пари за една община, трябва да има хора, които след това да подготвят документацията и така да представят проекта на финансиращата организация, която е различна, като САПАРД, ФАР, ИСПА, че да се обърне внимание на проекта и да бъде оценен. Вече знаем, че вече оценката се прави от външни специалисти от чужбина, така че минава през много "иглени уши", образно казано, за да се спечели. Проектът трябва да има и лоби и този, който го е написал да следи преминаването му през различните етапи. Защото освен да се напише и да се представи в срок, след това трябва да мине през проверяващата комисия, която дава оценка дали има качествата да продължи по-нататък и дали отговаря на всички административни изисквания. Така например, имаме три подготвени проекта по САПАРД, но за съжаление нито един не е финансиран. До този момент не сме кандидатствали по ИСПА, защото там проектите трябва да са на много голяма стойност и за да го напраовят, се налага да се обединят няколко общини. По ФАР тази година пуснахме проект за рехабилитация на трасето от главния път 1-9 до яхтеното пристанище и да се надяваме, че този път ще успеем да го спечелим и обекта ни да бъде одобрен и финансиран.

- Смятате ли, че е обосновано общината да има специализирани звена, които да се занимават само с подготовката на проекти?
- Не само че е оправдано, но е наложително отсега нататък, защото без такива подготвени специалисти не можем да разчитаме на успех. Трябва да има такива звена или отдел в структурата на общинската администрация с кадри владеещи много добре чужд език и с много добра подготовка за писане на проекти. В тази връзка може би трябва да помислят и ръководствата на университетите за подготовка на млади хора, които да бъдат след това на разположение на общинските администрации. Защото особено малките общини много трудно намират такива специалисти и се чувства дефицит на кадри.

- Правилно ли разбрах, че 80 % от финансирането идва от защитени проекти?
- Нашата община разчита на такива външни донори по грантови програми за 80 % от финансирането, а около 20 % са собствените средства. Това е според данните, които имаме до този момент в нашата община. Как ще се измени съотношението на тези проценти в бъдеще, не можем да кажем. Но целта на всяка община е процентът на външните донори да бъде по-голям, а собствените средства да ги използва за други належащи задачи.

- Според Вас след 2007 г. ще се увеличи ли нуждата от кандидатстването с проекти?
- Естествено. След 2007 г. ще има много повече средства, които ще бъдат предоставени за разпределение на българските общини. Дотогава всяка една общинска администрация трябва да се мобилизира да намери възможните средства, за да финансира изготвянето на работни проекти, които след 2007 г. да могат да влязат в оперативните програми на различните министерства и да се разчита на спечелването на проекти. Ако нямаш работен проект и не си се подготвил, просто е немислимо да кандидатстваш. Освен наличието на работен проект, трябва да има решение на Общинския съвет, че обектът е приоритетен за общината. Нужен е и капацитет от кадри, които по-нататък ще управляват този проект, защото освен че ще се получават средствата, ще се засили и контролът за усвояването им. Очаква се да има доста специалисти, които ще контролират този процес и то чужденци от Брюксел и Европейската общност, за да наблюдават как се харчат техните пари.