Продължение...

---

ДНЕС ИЛИЯ ПАВЛОВ Е МЪРТЪВ, А МАРИН МИТЕВ ХОДИ С БРОНЕЖИЛЕТКА
Медиите, разпределени по влиятелност и налети пари от реклама, както от “MG”, така и от “ТИМ” паритетно мълчат за най-важното, и словоохотливо говорят за маловажните неща. И предат манипулация след конспирация.

Никой не може да отрече ключовата роля на фигура като Илия Павлов в преходните години на демокрация у нас. Този, който викне срещу него: “Разпни го!”, ще се принизи до смешниците, които утре ще крещят за новият си господар: “Осанна!”. Илия Павлов бе достопочтено изпратен от медиите, включително и от тимаджийските, дотолкова, че чак престараването бе очевадно. Дори и кмета Кирил Йорданов падна в медийната клопка като най-непохватно и глуповато изръси, че било”кощунство да се мисли, че ТИМ можели да имат нещо общо с убийството на Илия Павлов”. Като че варненският кмет е съветник на наказателните бригади на ТИМ. През това време босовете на самите тимаджии вече са нахлузили бронежилетки, твърдят от близкото им обкръжение. Защо ли ги е страх? И от какво? И не им ли е ясно, че най-охраняваните ги убиват най-лесно? Това го знае даже и Солдатов.

Знаят го и други репортери, които иначе са много свестни хора, но работното им място диктува т.нар. лоялност. Лоялност към Бронежилетката. Лоялност да се гънеш на килимчето пред боса и да плюеш на каквато и да е журналистическа чест и достойноство в името на мизерното парче хляб. Защото Бронежилетката може всичко. Най-вече да те унижи със старшинската си некадърна надменност.

В резултат медийното пространство във Варна вече е тотално парцелирано по тимаджийски. Ако от холдинга не бяха толкова стиснати, сигурно щяха да раздадат бронежилетки и на подчинените си т.нар. журналисти. Вместо това, бившите командоси от “Тихина” предпочитат да овладеят медийният варненски пазар, да го обезличат до нивото на собствените си медии и да превърнат местната журналистика в унифицирано тъпоумно стадо. На което се казва какво да говори и какво да пише, и което е вярно не на истината, а единствено на комфорта на босовете на ТИМ. Стигна се дотам, че

ЖУРНАЛИСТИТЕ НЕ СМЕЯТ ДА НАПИШАТ ДАЖЕ ИМЕТО НА ТИМ,
а употребяват езоповското “една варненска трибуквена групировка”, като че има деветбуквени групировки въобще. ТИМ са зинали да глътнат де що има медия под варненското слънце и не ги интересува дори това, че даже не печелят от това, защото обезличените им медии не само не трупат тираж, а го губят. Това от една страна. От друга, рафинираната цензура наложена от лобито на кмета Кирил Йорданов и от самия него към ВАЦ-овите издания стопира другата част от истината, която обществото трябва да знае. И какво излиза?

За да си журналист във Варна трябва да служиш или на ТИМ, или на Кирил Йорданов, което в много отношения означава едно и също нещо. На този фон поведението на БТА-нските журналисти спрямо другото медийно варненско изчадие Стоян Чешмеджиев си е чист подвиг. Просто защото БТА е държавна медия. Нищо, че стоянчешмеджиевската цел е да си я “приватизира” за собствени цели. Варненската журналистическа гилдия от години е на колене и докарана до пълно обезличаване, некадърност, липса на хъс и нерв, вече е стигнала нивото на новобранец, който се напикава само като го стрелне с поглед някой фатмак от ранга на ТИМ.На практика няма нищо нито незаконно, нито несправедливо във всичко това. Частният господар и чорбаджия диктува правилата. Разликата е в това, че журналистиката не е занаят, а призвание. Разликата е в това, че тук хора с три пръста чело и с психиатрични особености се опитват да превърнат журналистиката в люпене на семки. И гилдията мълчи. Гъне се. Усуква се. И се “стреля” помежду си.Битката обаче е според нивото. И написаните примери с Илия Павлов и Марин Митев никак не бяха случайни. Илия Павлов вдигна нивото на отношения с медиите. Марин Митев остана на височината на окопа.Впрочем, ТИМ сигурно може да си купят всичко каквото си поискат. И “Народно дело”, и “Черноморие”, и “Позвънете”, и каквото се сетите още. Това обаче не означава, че ще живеят без бронежилетки. И без СТРАХ. И най-голямият им грях няма да бъде някога дали са убивали някого, дали са продавали наркотици или оръжие, а дали са смачквали свободата на словото. И свободата да бъдеш различен.Защото някога в “Тихина” може всички да са били в еднакви униформи.
Днес в ТИМ може да носят пак еднакви бронежилетки. И да ги тресе еднакъв страх. Означава ли това обаче, че по същият тертип трябва да превърнат и журналистите в неразличаващи се една от друга буболечки, които с петата си да смачкват, когато не им е удобно?!

Веселина Томова