Продължение...

---

1995-та, МАРИН МИТЕВ В Р-Т “РИМСКИ ТЕРМИ”
Ако не бъркам тогавашното име на заведението до бившата Окръжна библиотека във Варна. Беше минала седмица от арестът на тогавашният шеф на РСБОП -Варна полк. Стамо Стамов, който бе лично закопчан от тогавашния и.д. шеф на Прокуратурата на въоръжените сили полк. Николай Колев с обвинение, че е взел 2000 долара подкуп от украинеца Саша Багаев. Вечерта след ареста полк. Стамов бе настанен в болница, тъй като вдигна високо кръвно. Въпреки охраната обаче, ние заедно с фоторепортера ми успяхме да се промъкнем в болничната стая и аз направих единственото интервю със Стамов. В него той визираше, че зад ареста му стоят интересите на охранителната /тогава/ фирма “ТИМ” и една “банка”. Неказаното име на банката бе Стопанска банка, по-късно префасонирала се в СИБанк и преминала в ръцете на Славчо Христов, а от неговите в ръцете на приятелката на Бойко Борисов, Цветелина.

По онова време ТИМ бяха само една охранителна фирма и се биеха на нож за територията на курорта “Св. Свети Константин и Елена”. Сега вече се знае, но тогава бе още табу за медиите, че точно полк. Николай Колев е една от задкулисните фигури, които дърпат конците на тимаджиите. Вадех в статиите си едно по едно нещата, името на “ТИМ” все по-скандално се свързваше както с тъпанарското набутване на Стамов в ареста, така и с водещите прокурорски фигури по изработване на обвинението - тогавашният окръжен прокурор Иван Тодоров и полк. Николай Колев. Играта загрубяваше и точно в онзи момент, на редакционният телефон ми звънна Благовест Доганов - стар приятел, с който в началато на 90-те правихме първият варненски демократичен вестник “Демократ”. Знаех, че Благо се занимава с бизнес, но нямах представа, че е шеф на спортният клуб на ТИМ. Покани ме да пием по едно кафе в заведението до бившата Окръжна библиотека. Искал да говори нещо с мен, било важно предложение на, което съм нямала да устоя. Тимаджийска работа.

Срещата ни беше приятна, не се бяхме виждали от години, Благо се наливаше с уиски, докато не изплю камъчето: че съм пишела някакви неща за ТИМ, обаче те не били верни и че тимаджиите искали да ми направят предложение да им стана пресаташе на спортният клуб за... 5000 лв./тогавашни/ пари на месец. Всичко явно е било пресметнато точно по старшински маниер, защото след минута мобифонът на Благо звънна и той каза на някого: да, да, всичко е наред, а на мен: сега ще те запозная с Марин Митев, много хубаво момче и хубав човек... Хубавият човек цъфна след минута, спретнат в тъмен костюм, късо подстриган, сковано седна, запознахме се и вместо той мен, аз го атакувах веднага с въпроси около скандала с ареста на полк. Стамов и ролята на ТИМ... Марин Митев се притесни, уклончиво обеща да ми даде официално интервю, набързо се сбогува и напусна масата... Благовест Доганов поднови атаката за “предложението, на което не мвожех да откажа”. Ако не знаех, че всичко това е отвратително, щеше да бъде смешно. Отказах.

Дни по-късно в редакцията се появили тимаджиийски “гардероби”, които ми бяха оставили на бюрото зловещо черна покана с изписани златни букви, която трябваше да ме заведе на тяхно тържество-коктейл, придружена с още по-зловещ черен флаг със златен надпис: Спортен клуб “ТИМ”...Още по-нататък ТИМ завзе града, превърна с в холдинг, корпорация, или там каквото се сетите, дори си направи медиен холдинг с телевизия, вестник и радио. Пътищата ни се пресякоха и в предаването “Спешно отделение”, което просъществува дотогава, докато Марин Митев и сие си направиха рекета на наш гръб с колежките, които участваха в предаването. С Марин Митев се чух още веднъж един път: две минути преди ефир, когато с мазен тон ме помоли да спра да се занимавам с Николай Недков и скандалната приватизация на “Златни пясъци”АД. Нали се сещате, дали се съгласих?!

---

Продължава тук...