1994-ТА, ИЛИЯ ПАВЛОВ В Р-Т “МОРСКА СИРЕНА”
По онова време Иво Карамански бе в затвора и оттам изкара запис на касета чрез адвоката си, в който развенчаваше мита за набиращата светлинна скорост “Мултигруп”. БТА разпострани записа, а медиите подеха скандала. Илия Павлов бе във Варна непосредствено преди грандиозното честване на рожденният му ден в прясно приватизираният от групировката му “Гранд-хотел Варна”. Точно тогава излязох със статия под заглавие “Иво Карамански държал всички козове,“Мултигруп” си знаела”. В същият ден на отпечатването и редакционният ми телефон звънна и мой добър познат ми изстреля: “Нали искаш да направиш интервю с Илия Павлов, бягай веднага в р-т “Морска сирена”, предупреден е и те чака...”. По-късно щях да разбера, че влизам в капан, но в онзи момент реагирах светкавично - подбрах си фоторепортера, метнахме се на едно такси и за минути бяхме пред “Морска сирена”. Отвън имаше няколко бляскави лимузини, но влизайки в ресторанта се удивих, че беше празен. Откъм откритата тераса се вееше дръпната бяла завеса. Не се виждаха нито гардове, нито сервитьори. Влетях към терасата, дръпнах бялото перде и се отзовах току пред носа на Илия Павлов. Той седеше начело на дълга маса отрупана с храна и напитки, споделяйки я с около 20-тина мъже. Някои от тях бяха твърде любопитни варненски персони. Първата ми мисъл беше, че вместо мен зад неохраняваното перде може да влети всеки и да гръмне на място маститият Илия Павлов, втората обаче бе, че явно съм стъпила като слон в стъкларски магазин, защото на масата се възцари гробно мълчание. Поех си дъх, набързо се представих като се извиних, че прекъсвам обяда на биг-боса, но мога да изчакам за интервюто отвън... Фоторепортерът с мен дори нахално насочи апарат към Илия Павлов и в този момент от нищото изникнаха два яки “гардероба”, които учтиво помолиха момчето да си предаде фотоапарата и да изчака навън, докато срещата премине. Висях права до Илия Павлов, който бе кръстосал крака и ръце и ме наблюдаваше отдолу нагоре. Мъжете на масата не смееха да гъкнат. И тогава Илия Павлов извади отнякъде вестника с моето крещящо заглавие: “Вие ли сте писали това?” - погледна ме косо. “Естествено, аз винаги се подписвам под това, което пиша” - погледнах го право в очите. И той зареди монолога си, докато аз висях права и се опитвах да запомня всяка дума. Обясняваше ми структурата на “Мултигруп”, как отваря хиляди работни места, как е възмутително да се пише, че един криминален престъпник като Иво Карамански бил интелигентен, как той нямал нищо общо с него и поне сто пъти ме попита кой ми е поръчал статията... Гласът му бе спокоен, даже леко усмихнат, в очите му обаче имаше нещо изпитателно и не ги сваляше от мен. “Знаеш ли, какво ги правят такива като теб в Америка? Виждаш ли това море?” - и посочи синята безкрайност пред нас - “Те просто изчезват, те просто изчезват...”. На това място обаче някой не ме бе изчислил както трябва пред Илия Павлов. И аз някак внезапно и естествено, както бикновено, излязох извън сценария, погледнах го разярено и му викнах: “Ти ли ще ме хвърляш, бе? Знаеш ли, колко като тебе са ме хвърляли, били, трепали, бетонирали и плашили?”. Илия Павлов се вцепени. Не искам да ви разправям за лицата на ония другите от масата. Явно никой не можеше да си позволи такъв тон с биг-боса. Внезапно усетих, че този път наистина съм сгазила лука. И то окончателно. Млъкнах и го загледах право в очите. Илия Павлов мълчеше. Всичко наоколо не смееше да шукне. Само пердето зад мен леко се вееше от приятния топъл бриз. В този момент някъде от средата на масата се изцепи мъжки глас: “Г-н Павлов, ама тя е отвратителна тази Веселина Томова, вие знаете ли, какво ме направи мен по вестниците? Не може така, г-н Павлов, не може...” - тогавашният шеф на Пристанище -Варна Стоян Паунов /Чико/ с чупка в кръста се навеждаше пред мулти-боса. В интерес на истината никога през живота си не бях писала нито нещо за Чико, нито за пристанището. Изстрелях нещо срещу пристанищният шеф и това съвсем смрази обстановката. Мълчанието вече ми се струваше вековно. В един момент Илия Павлов вдигна чашата си с бяло вино, усмихна се и се обърна към останалите на масата: “Господа, нека да пием затова, че вече имам нов приятел!” и ме посочи с очи. Всички въодушевено вдигнаха чаши, а същият Стоян Паунов, отново с чупка в кръста изтърси нещо още по-изумително: “Ах, г-н Павлов, ама тя е най-голямата журналистка на Варна, да знаете само какво го прави Христо Кирчев!”. Илия Павлов го погледна толкова снизходително, че чак на мен ми стана неудобно.

Оцених по достойноство маньовъра на Илия Павлов тогава - от хипотетичен враг, той умело успя да ме превърти в хипотетичен свой приятел. Това беше нашата първа среща. По-късно разбрах, че е бил поразен от естествеността ми и куража да му говоря нормално, без превземки и раболепнечене. Още по-късно имах възможността да го видя още няколко пъти в тесен кръг от негови съратници и приятели. Никога не спестявах какво точно мисля за “Мултигруп” и изобщо за нещата. Безспорното е едно обаче: Илия Павлов бе фигура, каквото и да означава това. Той работеше върху себе си и правеше опит да излезе от самата легенда за себе си, която може би сам бе създал.

---

Продължава тук...