"Единственото нещо, което обичам повече от Русия, е Сърбия", изля се сръбският президент Томислав Николич миналата седмица по време на посещението си в Русия. Предишното сръбско правителство обяви Русия, САЩ, Европейския съюз и Китай за четирите стълба на своята външна политика. Но когато картите биват свалени става ясно, че Европейският съюз е изработил Русия по отношение на стратегическата важност, се казва в коментар на Тим Джуда, публикуван в "Икономист".

Може ли това да се промени с идването на Николич? Русия оказваше силна подкрепа на Сърбия през годините, противопоставяйки се на косовската независимост. Днес вече 90 страни са признали бившата сръбска провинция. Русия не е в състояние да спре бавния процес на признаване, нито пък да го обърне.

Икономист Интелиджънс Юнит /EIU/ публикува проницателен анализ за сръбско-руските отношения. В него се казва, че визитата на Николич не е "продуцирала истински нови елементи". И все пак, Русия е обещала да отпусне на Сърбия 300 милиона долара през 2012 и още 700 милиона през 2013. Предишните казват, че те са само малък принос, който да удовлетвори сръбските нужди от пари за тази година, но руският принос може да бъде много по-важен през 2013.

Русия помага на Сърбия също и по други начини. Ако всичко върви по план, 411 километровата отсечка от газопровода "Южен поток", свързващ Русия с Италия и Австрия ще премине през Сърбия. Изграждането би трябвало да започне през декември. Но дори и така, когато Николич се срещна с Владимир Путин, руският президент беше "уклончив, намеквайки, че Русия все още не е ангажирана на 100% с временния график", за да започне работа.

Русия е предложила да отпусне на Сърбия 800 милиона долара за изграждането на втора ж.п. линия, свързваща Белград с близкия град Панчево. Сърбия трябва да намери 700 милиона долара, за да компенсира собствениците на земята, която те ще изгубят, ако бъде построена железницата. За Сърбия, Русия е малък експортен пазар, но е голям вносител на руски енергоносители. Въпреки че основата на руско-сръбските отношения е икономиката, също така имат и значителен политически елемент, отбелязват от EIU.

«Имаше срещи между сръбския министър на отбраната и представители на руския военнопромишлен комплекс, вероятно с оглед на закупуване на руско военно оборудване от Сърбия. През април 2012 руско-сръбски хуманитарен център беше открит в Ниш, Южна Сърбия. Този център има значителни възможности за борба с пожарите и разминиране, а също така там са разположени и руски /граждански/ самолети. Сърбия, от своя страна, заяви, че никога няма да се присъедини към НАТО, както и, че е щастлива да бъде партньор на Русия на Балканите. Ползите за Сърбия от близките връзки с Русия са ясни, но Сърбия също е от полза за Русия, тъй като е една от малкото страни в Европа, с които тя има добри отношения и на които може да разчита за подкрепа. Ако Сърбия в крайна сметка се присъедини към ЕС, тя ще играе подобна роля за Кипър, представлявайки руския ъгъл в ЕС".

Отиващият си руски посланик в Белград Александър Конузин даде интересен поглед към руско-сръбските отношения в интервю за телевизия В92. Сърбите са "блестящи представители на славянските племена", казва той и допълва, че иска те да си възвърнат вярата в собствената си сила и "да запазят всеки сантиметър от сръбската земя, която беше опазена и оставена като наследство от техните предци". Конузин стана известен с това, че смъмри сърбите на конференция миналия септември, защото не защитават интересите си в Косово, докато според него Русия го правела. В интервюто посланикът беше запитан за решението от септември 2010 г. на Сърбия да се откаже от предложена резолюция в ООН за Косово и да съобрази позицията си с тази на ЕС. Конузин заяви с горчивина:

"Не можем да бъдем повече сърби от сърбите. По тази причина, когато под външен натиск, който впрочем не се е смекчил и до днес – Белград промени напълно първоначалната си позиция и ни помоли да подкрепим неговите нови предложения, на нас не ни оставаше нищо друго освен да удовлетворим тази молба. Въпреки че за нас по това време, това бе напълно неочаквано. Русия, единственият стратегически партньор на Сърбия, беше изправена пред свършен факт! Това не беше в духа на нашите отношения на стратегическо партньорство, които се стремяхме да изградим".

Пред публиката руските и сръбски официални представители обичат да говорят за тяхното славянско и православно братство. Но в действителност нещата са доста по-сложни. Руснаците се оплакват, че сърбите винаги се обръщат за помощ към Русия, когато се нуждаят от нея, но забравят за Русия и нейните интереси, когато нещата им вървят добре.

Сръбските официални лица са доста доволни да плашат с руската мечка, когато им изнася, но в частни разговори се ядосват, когато руснаците притесняват Сърбия. Сръбската кауза за Косово се основава на аргумента на териториалната цялост, така че, когато Русия призна отцепилите се от Грузия Южна Осетия и Абхазия през 2008 г., това беше голямо разочарование за тях. То показа на света, че руската подкрепа за Сърбия по косовския въпрос не се основава на принципи, но е полезен инструмент да манипулират САЩ и останалите големи западни поддръжници на Косово. /БГНЕС