През 2001г. банковата система остава добре капитализирана и рентабилна, а конкуренцията в сектора расте. Тя продължава да има доминираща роля при финансовото посредничество, независимо от липсата на очакваните процеси на консолидация в сектора и по-дълбока интеграция в европейските финансови пазари. Капиталовият пазар остава слабо развит. Недостатъчно се използват и неговите възможности за увеличаване на прозрачността на приватизацията. Обемите на търговията на Българска фондова борса и степента на пазарна капитализация са няколко пъти по-малки в сра
внение с тези на фондовите пазари в другите страни кандидатки с валутен съвет. След законодателните промени в последните години, през 2001г. нараства ролята на пенсионните фондове като финансови посредници при разпределението на паричните ресурси в икономиката. Застрахователните дружества също увеличават обемите на своята дейност, въпреки че показателите за застрахователното проникване у нас са все още по-ниски в сравнение с повечето страни кандидатки. Концентрацията на активите, както в застрахователния сектор, така и при универсалните, професионалн
ите и доброволните пенсионни фондове, остава относително висока.
Темпът на растеж на кредита за нефинансовия сектор през 2001г. (20.5%) е значително по-висок от отбелязания ръст през предходната година. Забелязва се и отдръпване на правителството от кредитния пазар. Растежът на кредита за нефинансовия сектор изпреварва този на нетните чуждестранни активи на банките за разлика от предходни години и свидетелства за насочване на част от капиталовите потоци към вътрешния кредитен пазар. Горната тенденция вероятно се дължи поне отчасти и на низходящата динамика на международните лихвени проценти. Последното беше в основата
и на спада в лихвените равнища в България по депозитите в щатски долари. През годината няма ясна тенденция в динамиката на лихвените проценти по кредитите, а основният лихвен процент и лихвените проценти на междубанковия пазар продължават силно да се влияят от ликвидността на държавните финанси. При обусловилата се динамика на лихвените проценти у нас, тенденцията към постепенното им сближаване с тези в еврозоната все още е по-слабо изразена в сравнение с тази в останалите страни кандидатки с валутен съвет.
През 2001г. левът се обезцени спрямо щатския долар в значително по-малка степен, отколкото през 2000г., следвайки динамиката на курса на резервната валута. На междубанковия валутен пазар банките бяха нетни купувачи на чуждестранна валута, като превишението (245 млн. лв.) показва продължаващо нарастване на доверието в режима на валутен съвет. Настъпи съществена промяна във валутната структура на междубанковия пазар, като обемът на сделките с щатски долари се понижи рязко с 9.5 процентни пункта спрямо предходната година, за сметка нарастването на дела на сделки
те в евровалути.
През 2001г. продължиха процесите на преструктуриране на икономиката и увеличаване на нейната конкурентноспособност, като скоростта им беше повлияна от проведените в средата на годината редовни парламентарни избори и редовните президентски избори през ноември. Независимо от забавянето в темповете на приватизация през 2001г., към края на годината са приватизирани около 80% от предназначените за приватизация активи. Ускоряването и завършването на преструктурирането и приватизацията на държавните фирми е важна предпоставка за по-нататъшно подобряване на к
онкурентността на икономиката. Голяма част от държавните активи, чиято приватизация предстои, са на компании с монополно положение на пазара и в ключови отрасли за обществената инфраструктура и икономиката. В началото на 2002г. беше направена сериозна законодателна стъпка към тяхното по-прецизно регламентиране. С новия Закон за приватизация подлежащите на приватизация държавни активи бяха точно определени, а промените в основните приватизационни методи предполагат увеличаване прозрачността на сделките и възможностите за обществен контрол по тях.
През 2001г. вече са налице достатъчно аргументи, за да се твърди, че е необходимо допълване на приоритетните мерки при преструктурирането и увеличаване на координацията при тяхното осъществяване. Първостепенно значение, наред с това на преструктурирането и приватизацията на държавния сектор, трябва вече да се придаде и на прецизирането и опростяването на правилата за влизане и излизане от бизнеса и за регулиране пазара на труд. Необходимо е тези две приоритетни мерки да се съгласуват по-добре, когато се води социалния диалог. Освен доминиращата вече част
на собственост, основание за горното допълнение дават още продължаващият и през 2001г. спад в заетостта (намаляла с 1.3% в сравнение с 2000г.) и увеличаването на безработицата (с 3.1 процентни пункта спрямо 2000г.) до 19.5%, въпреки отбелязания относително висок растеж на БВП. Много по-ниското ниво на заетост и значително по-високото ниво на безработица у нас в сравнение с първите 10 страни кандидатки са потенциален източник на социално напрежение, което може да доведе до ново забавяне на реформите и отдалечаване от целта за членство в ЕС. Това показва, че моделът на ст
абилизация след икономическата криза от 1996-1997г. трябва да бъде доразвит с оглед осигуряване на адекватна среда за функциониране на пазарните сили като предпоставка за балансиран дългосрочен икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт.
С оглед постигането на целта за пълноправно членство в ЕС в средносрочен аспект, трети много сериозен аргумент за необходимостта от допълване на приоритетните мерки е значителното изоставане на жизнения стандарт в страната в сравнение с първите 10 страни кандидатки. Според публикуваната в началото на 2002г. оценка на ЕК за способностите на страните за “реална конвергенция”, основано на показателя БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност, България е на последно място от 13-те страни кандидатки за членство с 24% от средното равнище на
показателя в ЕС през 2000г. От първите 10 страни кандидатки от първата вълна само Латвия и Литва имат равнище на показателя под 35% от средното равнище в ЕС през 2000г. Докладът на Световната банка за първите 10 години на преход в бившите страни с централно планирана икономика, привежда още аргументи и за по-големите социални неравновесия и изкривявания у нас спрямо средното за страните от Централна и Източна Европа.
С оглед на горните тенденции, при анализа на структурните реформи са представени най-важните елементи на осъществяващите се стратегии за действие в отделни сегменти на икономиката. Те са анализирани през призмата на препоръчителната международна практика за този тип програми. В рамките на разполагаемата информация и ресурсните ограничения на Агенцията да осъществява секторни анализи са направени опити за сравнения за напредъка на реформите в тези сегменти с останалите страни кандидатки. Специално внимание е отделено на приватизацията и преструкту
рирането в туризма като пример за положителния ефект от продължаване на реформите в препоръчителната от международна практика посока и след като приватизацията на държавните активи е приключила.

ДНЕС+