През 2001г. България регистрира икономически растеж за четвърта поредна година след икономическата и финансова криза от 1996-1997г. Темпът на икономически растеж от 4% е един от най-високите за страните кандидатки за членство в Европейския съюз, независимо от рецесията в световната икономика. Стойността на БВП вече достигна и надхвърли предкризисното си равнище от 1995г. Средната работна заплата нарасна с 3% в реално изражение. Нейният растеж е по-нисък от нарастването на производителността на труда с около два процентни пункта, както и през миналата година, което съдейства за по-нататъшно увеличаване на конкурентноспособността на българската икономика. Това са неоспорими доказателства, че изборът на комбинацията от валутен съвет и силна фискална политика е подходящ за малка отворена икономика като българската в условията на икономическа глобализация. Горните тенденции, заедно с адекватната реакция на икономическата политика на влошаващата се външна среда през последното тримесечие на 2001г., спомогнаха за укрепване на доверието на международната финансова общност в България. Увеличеното доверие позволи се
риозно преструктуриране на външния дълг в края на 2001г. и съществен напредък в преговорите за членство в ЕС в началото на 2002г.
И през 2001г. основен фактор за растежа на БВП остава външното търсене, въпреки рецесията в световната икономика след терористичните атаки в САЩ на 11 септември и неблагоприятната конюнктура на международни пазари за някои важни за българския износ стоки. През годината се забелязва тенденция към увеличаване значението на вътрешното търсене за растежа на БВП. Инвестициите в основен капитал отбелязват реален ръст от 19.9%, но въпреки това, отношението брутни инвестиции/БВП в България остава по-ниско (20.4%) в сравнение с повечето страни кандидатки за членство в
ЕС.
За първи път през последните години, във всички основни сектори на икономиката има положителен реален растеж на добавената стойност. Традиционно за последните години, най-динамично развиващ се сектор са услугите с 4.2% реален ръст на добавената стойност. До голяма степен това се дължи на успешното развитие на частния сектор в отрасли като комуникации и туризъм, както и на възстановяването на растежа в приватизираните фирми. През втората половина на 2001г. се пречупва тенденцията за свиване на селското стопанство, наблюдавана през 2000г.
Месечните стойности на инфлацията са по-ниски спрямо съответните за 2000г. Средногодишната инфлация за 2001г. е 7.4% срещу 10.3% за 2000г., но остава значително над средната в страните членки на ЕС. Основните източници на инфлация през годината отново бяха изменението на административно определяните цени, както и по-бързото повишаване на цените на някои от нетъргуемите стоки и услуги, поради ефекта “Баласа-Самюелсън”. Производителността на труда е нараснала най-много в преработващата промишленост (9.9%), която почти изцяло е търгуем сектор на икономиката. Това дава
основание да считаме, че ръстът на реалните работни заплати през годината не е накърнил конкурентноспособността на българските фирми.
Рецесията в световната икономика и намаляващото търсене в световен мащаб повлияха негативно върху платежния баланс и по-специално върху търговския дефицит, който се увеличи с 33.4% спрямо 2000г. Значително се понижиха в сравнение с предходната година темповете на растеж, както на вноса (с 6.8% процентни пункта), така и на износа (с 14.6% процентни пункта), за което допринесе и низходящия тренд на цените на много от търгуваните стоки. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс достигна 6.5% от БВП. По-добрите салда на услугите (с 40.2 млн. щ.д. спрямо предходната го
дина) и на текущите трансфери (с 196.4 млн. щ.д.) компенсират само частично ефекта от дефицита по търговския баланс. Продължава тенденцията към нарастване на значението на туризма като източник на постъпления за платежния баланс.
През 2001г. фискалната политика запази своята роля на основен фактор за стабилността на валутния съвет у нас. Дефицитът по консолидирания бюджет спадна с 0.2 процентни пункта спрямо предходната година до 0.9% от БВП. Той е значително по-малък от първоначално заложения в Закона за държавния бюджет (1.5% от БВП), поради сериозното засилване на фискалната рестрикция през последното тримесечие на годината. Тя беше наложена, както от по-сериозното от предварителните очаквания влошаване на платежния баланс на страната през деветмесечието, така и от необходимостта о
т повишаване на ефективността на фискалната политика като инструмент за преструктуриране на икономиката. В резултат на промените във фискалната политика, през последното тримесечие на годината преразпределителната роля на консолидирания бюджет продължи да намалява. Съотношенията на общите бюджетни приходи и разходи към БВП се понижиха съответно до 40 и 40.8% и са с 1.4 и 1.5 процентни пункта по-малки спрямо предходната година. Поддържането на нисък бюджетен дефицит е напълно в унисон с желанието на страната да постигне Маастрихтския критерий за този показ
ател.
Отношението държавен дълг към БВП се понижи до 70.1% в края на 2001г. със 7 процентни пункта спрямо края на 2000г. Основните фактори за тази благоприятна тенденция са както растежа на БВП и ограничаването на бюджетния дефицит, така и осъществените през втората половина на годината сериозни операции по преструктуриране на външния дълг, включително първата емисия на бългаски еврооблигации и обратно изкупуване на част от брейди облигациите. Понижаването на лихвените проценти на международните пазари и продължилата политика на финансиране на бюджетния дефицит
предимно с приходи от приватизация също допринесоха за подобряване съотношението държавен дълг/БВП. Целта е в средносрочен аспект то да достигне Маастрихтския критерий за този показател (60%) и да се установи стабилно в неговите граници.
Валутните резерви продължиха да нарастват през 2001г. (с 3.4% в доларово изражение спрямо предходната година), но степента, в която осигуряват покритие на резервните пари се понижава поради изпреварващия темп на ре-монетизация на икономиката. Стабилността на валутния съвет не е засегната от горната тенденция, тъй като валутният резерв на страната продължава значително да надхвърля всички парични задължения на БНБ. Високият темп на ре-монетизация на икономиката е подобен на този в други страни в преход след финансова криза. Той е резултат както от възстанов
еното доверие в националната парична единица и икономиката, така и от очакванията за въвеждане на единната европейска валута в началото на 2002г. Последното предизвика по-значимо от предходните години нарастване на депозитите в евровалути и обмяната на значително по-големи количества евровалута от домакинствата и фирмите през четвъртото тримесечие на годината. Скоростта на нарастване на бързоликвидните пари М1 изпревари скоростта на нарастване на широките пари, отразявайки също увеличените предпочитания към ликвидност на икономическите агенти, всле
дствие спада на лихвените равнища.


Продължава
тук.