Продължение...

---

Различни типове регулации на пазара на труда нарушават икономическата свобода на наетите и на работодателите.10 Сред по-значимите са минималните заплати, процедурите при прекратяване на трудовите договори, централизираното определяне на заплатите, задължителност на колективното трудово договаряне, помощи при безработица, които подкопават стимулите за наемане и задължителната военна служба. За да получи по-висока оценка в този показател, държавата трябва да позволява пазарните сили да определят заплатите и да установяват условията при уволнение, да избягват много големи помощи при безработица, които подкопават стимулите за работа и да се въздържат от използване на военна повинност.
Подобно на регулациите на кредитните и трудовите пазари, регулирането на бизнес дейностите спъва икономическата свобода. Показателите, които класифицират регулирането на бизнеса са конструирани да разпознават степента, в която регулативните ограничения и бюрократичните процедури ограничават конкуренцията и действието на пазарите.9 За висок резултат в тази част на индекса, държавите трябва да позволяват на пазарите да определят цените и да се въздържат от регулаторни дейности, които забавят навлизането в бизнеса и увеличават разходите за произвежданите продукти. Те също трябва да се въздържат от използването на властта си за извличане на финансови изгоди и да награждават някои бизнеси за сметка на други.
Общата оценка за регулирането на кредита, труда и бизнеса е 5.5 /от 10 възможни/, което отрежда на България 82 място от 123 страни.
Оценката за регулациите на кредитните пазари е 6.1. По показателя частна собственост върху банките България получава висока оценка (8), но трябва да продължи с приватизацията и на останалите държавни банки – ДСК и Насърчителна банка.
По отношение на конкуренция от чуждестранни банки оценката е по-ниска, но в последните години има значително подобрение, тъй като голяма част от банковата система вече е собственост на чужди банки. При показателя “кредит за частния сектор” оценката е 7.1 и бележи бързо нарастване, тъй като все по-голяма част от кредита е насочен към частния сектор, а не към публичния. Все пак много компании с големи кредитни нужди остават все още държавни /НЕК, Булгаргаз, АЕЦ, топлофикационните дружества и други дружества в енергетиката, БТК, Булгартабак, водоснабдителните компании и т.н./ и трябва да се приватизират, доколкото действат като “стокови кредитори” от последна инстанция. Оценката по показателя избягване на негативни реални лихви е ниска /4/.
Това се дължи на наличието на негативни реални лихви и на големия спред между лихвите по депозитите и кредитите. Част от спреда между лихвите по депозитите и кредитите се дължи на минималните задължителни резерви в размер на 8%, които банките трябва да поддържат в безлихвени сметки в БНБ. Тези резерви са ненужни при валутен борд, а дори и страните с традиционна централна банка са ги премахнали /Нова Зеландия, Канада, Великобритания/ или са ги намалили до минимум. Оценката за контрол върху лихвените проценти е 5.3 от 10, което е доста ниско.
Оценката за регулирането на трудовите пазари е 4.9, което показва огромната степен на излишнa държавна намеса на трудовия пазар. По показателя “влияние на минималната заплата” оценката е 2.6 заради силното негативно въздействие на минималната работна заплата. На практика почти няма хора, които да са облагодетелствани от минималната заплата – тези, които получават повече, не са засегнати от съществуването й, а тези, които получават по-малко или биват уволнявани при увеличение на минималната заплата, или работят неофициално без трудов договор. Минималната заплата обаче има негативно влияние /ако се прилага строго и ако е прекалено висока/ върху работниците с ниска производителност, младите, неквалифицираните работници без опит, хората с увреждания, които не са достатъчно производителни, за да получават дори минималната заплата и следователно не могат да работят легално. Също така те не могат и да натрупат опит на работното място, което да им позволи в последствие да станат по-производителни и да получат повишение на заплатата. На практика те са обречени да бъдат безработни, ако не си намерят работа в неформалния сектор. По отношение на гъвкавост при назначение и уволнение оценката е 4.3 заради големите пречки, наложени от Кодекса на труда, които правят пазара на труда силно негъвкав. Оценката за колективно договаряне е по-висока заради сравнително малкия дял от работещите, чиито заплати са определени чрез централизирано колективно договаряне. За стимули от помощи за безработица оценката е 6.8 поради това, че помощите за безработица са сравнително незначителни в сравнение с други страни.
За задължителната военна служба оценката е много слаба /3/ поради това, че тя нарушава правото на избор на голяма част от населението и принуждава хората да преживяват неща, които огромната част от тях не биха изтърпели дори срещу заплащане. Трябва да се предприемат действия за премахване на задължителната служба и замяната й с платена доброволна договорна служба.
Оценката за регулиране на бизнеса като цяло е 5.4. За контрол върху цените оценката е 6.0, тъй като има все още много цени, определяни от правителството – електричество, топлоенергия, телефонни импулси, цигари, лекарства, природна газ, вода. Минималните цени са друг начин за контрол – пример за това е минималната застрахователна премия по застраховката гражданска отговорност. Изходът тези отраслите да се либерализират и цените да се определят свободно от пазара. За “административни пречки пред започване на нов бизнес” оценката е 6.1 заради наличието на множество лицензионни и разрешителни режими. По “изгубено време заради бюрокрацията” оценката е 6, тъй като администрацията е силно неефективна. За показателя леснота на стартиране на нов бизнес оценката е изключително негативна /2.5/, което е показателно за неблагоприятната бизнес среда.

---

Продължава тук...