Продължение...

---

Свобода на размяната с чужденци
В нашия модерен свят на високи технологии и ниски разходи за комуникации и транспорт, свободата на размяната през националните граници е ключова съставна част от икономическата свобода. Значим дял стоки и услуги сега или се произвеждат в чужбина, или съдържат ресурси, доставени от чужбина. Разбира се, размяната е “игра с положителна сума”, т.е. тя е от взаимен интерес за разменящите. Преследването на печалбата дава мотивация за размяната. По този начин, свободата на размяната с чужденците допринася съществено за благосъстоянието.
В отговор на протекционистките нагласи и политиката на специални привилегии, фактически всички правителства приемат ограничения върху търговията от различен вид. Митата и квотите са очевидните примери за бариери, които ограничават международната търговия. Тъй като намалява конвертируемостта на валутите, контролът върху валутните курсове също възпрепятства международната търговия. Обемът на търговията също се ограничава от административни фактори, които забавят преминаването на стоките през митниците. Понякога тези забавяния са резултат от недостатъчна ефикасност, докато в други примери те отразяват действията на корумпирани представители на властта, които искат подкупи.5
Показателите в тази област са конструирани да измерят голямо разнообразие от ограничения, които влияят на международната размяна: тарифи, квоти, скрити административни ограничения, валутни и капиталови контроли. Показателите за регулаторни търговски бариери и контроли на капиталовите пазари са базирани на данни от изследване от Global Competitiveness Report. Другите показатели в тази област могат да се характеризират обективно. За да се постигне по-висок рейтинг в тази област, страната трябва да има ниски мита, по-голям от очаквания външнотърговски сектор, ефикасна администрация на митниците, свободно конвертируема валута и слаб контрол върху капиталите.

По отношение на свободата на размяната с чужденци България заема 56-то място и има рейтинг 7,1. България има високи оценки в подпоказателите: Разлика между официалния и неофициалния валутен курс - 10, Данъци върху международната търговия – 7,9. От показателите, съставящи втория подпоказател по-слаба е оценката за променливост на митническата тарифа - 6,8. Този показател може би ще се влоши, след като се повишиха митата за някои стоки, оправдани с ниската конкурентноспособност на българските производители. Цената на тези правителствени действия се плаща от потребителите и намалява жизнения стандарт (увеличава бедността).
Правителствата често ограничават свободата на гражданите си да търгуват с чужденци. Митата, квотите, лицензите, пазарните ограничения, контролите върху валутния курс и ограниченията върху движението на капитали са някои от начините за забавяне на доброволната размяна през националните граници. Такива политики намаляват икономическата свобода.
Икономическата теория сочи, че когато са свободни да разменят, индивидите са способни да произведат повече и да постигнат по-високо равнище на доходите, отколкото е възможно иначе. При равни други условия, очаква се индивидите да създават по-висок доход, когато живеят в страни с по-голяма свобода на международната размяна. Тя също така насърчава предприемаческите и иновативните дейности, които са двигател на икономическия прогрес.6
Фактори, различни от търговската политика, също влияят на размера на външнотърговския сектор. Колкото по-голяма е страната по отношение на населението и територията, толкова по-големи са възможностите за реализиране на икономии от мащаба в рамките на местния пазар. Това предполага, че страни с по-голяма площ и население вероятно имат по-малка международна търговия като дял от икономиката им. България е страна с малка територия и малко население и следователно трябва този показател да е сравнително висок. Тя се намира в близост до Еврозоната – един голям пазар, което също е фактор, който влияе на търговския сектор.7
Ако стоката или услугата може да бъде придобита по-изгодно чрез покупка от чужбина, има смисъл тя да се купува, а не да се произвежда в страната. Когато търговските партньори използват повече от времето и ресурсите си, за да произвеждат най-ефективно, те са способни да произведат заедно повече и да достигнат по-висок жизнен стандарт. Икономистите от Дейвид Рикардо насетне наричат това “закон за сравнителното предимство”.
В допълнение, свободните международни пазари насърчават иновациите и ефективното производство. Във все по-голяма степен икономическият растеж обхваща интелектуалните способности, иновациите и приложението на технологиите. Наблюдението и взаимодействието с индивиди, които използват различна технология често подбужда останалите да прилагат успешни подходи. Международната конкуренция също поддържа местните производители като им дава силни стимули да подобряват качеството на продуктите си.
Отвореността може също да упражни косвени ефекти: тя може да поощри държавите да възприемат стабилни институции и политики. Ако не го направят, трудът и капиталът ще бъдат насочени към по-благоприятна среда. Нито местните, нито чуждестранните инвеститори ще искат да вложат средствата си в страни, характеризиращи се с враждебност към бизнеса, монетарна нестабилност, правна несигурност, високи данъци и нискокачествени публични услуги. Когато трудът и капиталът са свободни да се насочат другаде, ще струва скъпо да се следват политики, които наказват успеха. По този начин, отвореността би трябвало да дава на силни стимули на вземащите решения да избягват политиките, които спъват растежа.8 В условията на представителна демокрация това обикновено се случва при условие, че критична маса избиратели намират за по-подходящо да изискват от правителстата по-изгодни за себе си политики, вместо да гласуват с краката или да прибягват към поведение наричано в икономиката на обществения избор “разумно невежество”. (за ефекта на разумно невежество виж Мансър Олсън, Възход и упадък на нациите, София, 2001, издателство “Златорог”)

Регулиране на кредита, труда и бизнеса
Когато законодателството ограничава навлизането на пазарите и се намесва в свободата на участие в доброволната размяна, икономическата свобода намалява. Ограниченията на свободата на размяната на кредитните, трудовите и продуктовите пазари се включват в индекса.
Първият показател отразява условията на местните кредитни пазари. Първите два подпоказателя дават доказателство за степента, до която банковата индустрия е доминирана от частни фирми и дали на чуждестранните банки е разрешено да се конкурират на пазара. Последните три подпоказателя посочват степента, в която частния сектор получава достъп до кредит и дали има контрол върху лихвените проценти. Страните, в които съществува частна банкова система, разпределят кредит към частните фирми и се въздържат от контролиране на лихвените проценти получават по-висок рейтинг за този показател.

---

Продължава тук...