Продължение...

---

Правна структура и сигурност на правата на собственост
Защитата на индивида и неговата законно придобита собственост е централен елемент от икономическата свобода и гражданското общество. Това може да се разглежда като най-важната функция на държавата. Област 2 от индекса се съсредоточава върху този проблем. Ключовите съставки на законовата система, съвместими с икономическата свобода, са върховенството на закона, сигурността на правата на собственост, независимостта на съда и безпристрастната съдебна система.
Показателите показващи колко добре се изпълнява защитната функция на правителството са резюмирани, както стана дума, в две изследвания: International Country Risk Guide и Global Competitiveness Report. Рейтингите и от двата са базирани на изследване.
Сигурността на правата на собственост, защитена от равенството пред закона, е съществена за икономическата свобода. Свободата на размяната, например, е безсмислена, ако индивидите нямат сигурни права на собственост, включително над плодовете на техния труд. Провалът на държавната правна система да обезпечи сигурността на правата на собственост, неспазването на договорите и отказът от уреждане на споровете по взаимно приемлив начин подкопават действието на пазарно-разменната система. Ако индивидите и бизнесът нямат увереност, че договорите ще бъдат изпълнени и плодовете на техните стопански начинания ще бъдат защитени, техните стимули да участват в съзидателна дейност ще бъдат разрушени. Това поведение намалява инвестициите. Затова страните с нисък рейтинг в тази област е малко вероятно да постигнат и поддържат висок стопански растеж.3

По отношение на правната структура и сигурност на правата на собственост България има рейтинг 5.4 и заема 69 място.
Тук като положителни елементи могат да се възприемат липсата на вътрешни конфликти, ненамесата на военните и на религиозните организации в политиката. Все пак трябва да отбележим нереформираността на армията и липсата на силен граждански контрол върху нея. Другите слабости са защитата на интелектуалната собственост, независимостта и безпристрастността на съда. Оценката за независимост на съда е 4.2, а за безпристрастност е 4.5, което показва, че съдебната система се поддава на влияние както от страна на правителството, така и от спорещите страни. Като цяло правната рамка не позволява на частния бизнес да атакува в съда законността на правителствените действия и регулации. Оценката за честност на правната система е 6.7, което е влошаване в сравнение с предишното изследване. По отношение защитата на интелектуалната собственост в индекса има специално приложение, в което са посочени принципите и критериите за оценка. Защитата на интелектуалната собственост е също толкова важна, колкото и на материалната, тъй като тя е продукт на усилията на хората и те съответно трябва да
могат да получат ползата от съобразителността и изобретателността си. Тя обхваща патентните права, търговските марки, авторското право и дори географски означения на производство на даден продукт. България получава най-ниска оценка /3.4/ именно за защита на интелектуалната собственост. По-конкретно съществуват проблеми, свързани с покритието, прилагането и ограниченията на патентните права и неспазването на авторските права.

Достъп до стабилни и сигурни пари
Парите смазват колелата на размяната. Липсата на сигурни пари намалява ползите от свободната размяна на пазара. Както отдавна е казал Милтън Фридман, “инфлацията е монетарен феномен, причинен от твърде много пари за твърде малко стоки”. Високият растеж на паричната маса неизменно води към инфлация. Подобно на това, когато процентът на инфлация нарасне, тя става по-променлива. Високата и променлива инфлация изкривява относителните цени, променя фундаменталните условия на дългосрочните договори и прави фактически невъзможно за индивидите и бизнеса да планират разумно бъдещето.
Сигурните пари са съществени за защитата на правата на собственост и по този начин - на икономическата свобода. Инфлацията понижава стойността на собствеността, притежавана в монетарни инструменти, с други думи – унищожава спестяванията. Правителствата използват инфлацията и печатането на пари, като в резултат отчуждават собствеността на гражданите чрез девалвация, докато използват новонапечатаните книжни пари за правителствени разходи. Това често се нарича “инфлационен данък”.
В допълнение към данните за инфлацията и монетарната политика на правителството е важно да се разгледа доколко съществуват пречки пред използването на алтернативни валути. Ако банкерите могат да предложат спестовни и чекови сметки в други валути, или гражданите могат да си откриват сметки в чуждестранни банки, тогава достъпът до сигурни пари се увеличава и се разширява икономическата свобода.
Първите три показателя от област “Достъп до стабилни и сигурни пари” са конструирани да измерват последователността на монетарната политика (или институции) и тяхната нагласа към дългосрочна ценова стабилност. Четвъртият е предвиден да измери леснотата на използване на другите валути чрез сметки в местни и чуждестранни банки. За да се постигне по-висок рейтинг в тази област, страната трябва да следва политика и да създаде институции, които водят до ниска (и стабилна) инфлация и да избягват регулациите, които ограничават използването на алтернативни валути, когато гражданите го желаят.

По отношение на достъпа до стабилни и сигурни пари България заема 112-то място и има рейтинг 4,8. Тя получава най-нисък рейтинг спрямо останалите показатели и съответно най-ниско място в класацията в сравнение с останалите показатели. Това се дължи на 1996 и 1997 година (и на нестабилността през предходния период). Те се характеризират с висока и силно колеблива инфлация поради провежданата тогава произволна монетарна политика. През месец юли 1997 година беше въведен режим на валутен борд, което доведе до вътрешна и външна стабилност на лева, намаляване на инфлационния данък и увеличаване на инвестициите и растежа. Би могло да се помисли за разрешаване на използването на чужди валути като разплащателно средство в страната, което допълнително би намалило опасността от висока инфлация.

Подпоказателят “Свобода да се притежава чуждестранна валута” е единственият, за който България получава максималната оценка 10, поради възможността на гражданите да притежават чуждестранна валута и да откриват сметки в чуждестранни банки. От друга страна, обаче, за подпоказател “Променливост на инфлацията” оценката е 0, тъй като за разглеждания период тя е била твърде колеблива и създава несигурност в икономическите агенти по отношение на по-дългосрочен времеви хоризонт. След 1997 година колебливостта силно е ограничена от валутния борд и за 1998-2001 година е 4.3 (измерена чрез стандартното си отклонение).

---

Продължава тук...