Какво е икономическа свобода
Ключовите съставки на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободата да се конкурираш и защитата на личността и собствеността. Институциите и политиката са съвместими с икономическата свобода, когато осигуряват инфраструктурата за доброволната размяна и защитават индивидите и тяхната собственост от агресори, използващи насилие, принуда и измама, за да заграбят неща, които не им принадлежат. Законовите и монетарни споразумения са особено важни: правителствата насърчават икономическата свобода, когато осигурят правна структура и система за прилагане на закона, която защитава правата на собственост и изпълнението на договорите по безпристрастен начин. Те също увеличават икономическата свобода като улесняват достъпа до стабилни и сигурни пари. В някои случаи самото правителство може да създаде валута със стабилна стойност. В други, то може просто да премахне пречките, които затрудняват използването на стабилни пари, създадени от други, включително частни организации и правителства. Икономическата свобода изисква също правителствата да се въздържат от много дейности, които се намесват в личния избор, доброволната размяна и свободата да участваш и да се конкурираш на трудовите и продуктовите пазари. Икономическата свобода се намалява, когато данъците, правителствените разходи и регулациите заменят личния избор, доброволната размяна и пазарното сътрудничество. Регулациите, които ограничават упражняването на професия или започване на бизнес дейности също намаляват икономическата свобода.

Измерване на икономическата свобода
Ние сме уверени, че индексът “Световна икономическа свобода” (СИС) е възможно най-добрият и дава измерител за разликите между отделните страни по степен на икономическа свобода и използва данни от трета страна, за да осигури обективност. Обаче, както посочва Милтън Фридман след публикуването на първия доклад “Световна икономическа свобода 1975-1995” това е все още недовършена работа. Различията между държавите в качеството на правната система и регулаторната политика се измерват особено трудно. Въпреки това, те упражняват силно влияние върху икономическата свобода. “Световната икономическа свобода: Годишен доклад 2001" съдържа специална глава, която използва данни от изследване, за да оцени много от тези аспекти, които трудно могат да бъдат измерени. В доклада от тази година много показатели от тези данни са включени в главния индекс. Тъй като предпочитаме обективните променливи, вярваме, че информацията от изследването значително ще подобри оценката за разликите между държавите в областта на законовата структура и регулациите.
Данните от изследването са от две годишни издания: Global Competitiveness Report и International Country Risk Guide. За съжаление в индекса Global Competitiveness Report са включени само 74 от страните и само в най-скорошните публикации. По този начин голям брой страни ще имат липсващи показатели.

Структурата на индекса обхваща пет основни области:
1. Размер на правителството: разходи, данъци и държавни предприятия
2. Правна структура и сигурност на правата на собственост
3. Достъп до сигурни пари
4. Свобода на размяната с чужденци
5. Контрол (регулация) върху кредита, труда и бизнеса

В петте основни области са включени 21 показателя, а много от тях са съставени от няколко подпоказатели. Като се преброят множеството подпоказатели, индексът използва 37 различни вида данни. Всеки показател или подпоказател се оценява чрез скала от 1 до 10, като 1 означава минимална стопанска свобода, а 10 – максимална свобода. Оценките на показателите във всяка област се осредняват, за да се получи оценката за всяка от петте години. От своя страна, обобщените оценки се получават като средна от рейтингите от петте години.

В индекса Световна икономическа свобода (СИС) България заема 97 място заедно с Албания, Камерун и Нигер. По-висок рейтинг имат държави като Намибия, Никарагуа, Уганда, Непал и т.н. От икономиките в преход единствено Румъния, Русия и Украйна имат по-нисък рейтинг от България и това се дължи на липсата на достатъчно пазарноориентирани реформи в тези държави през периода на изследването. Тези данни показват, че в България все още няма функционираща пазарна икономика и без необходимите промени тя не би могла да се развие.

---

Продължава тук...