След поредното зловещо убийство на дете, разкъсано от куче (в Перник доберман уби 3-годишно дете), няма как да не се изиграе нов рунд в дискусията за отношението към животните. Специално към бойните породи и не на последно място към бездомните кучета. Още повече, че предстоят завързани избори, а според социолозите проблемът с кучетата от години е в челната редица по актуалност.
Очевидно е, че при решаването и на този (както и на всеки друг) проблем, популизмът НЕ е решение.

Призивите за тотално изтребление на бездомните животни или пълната забрана на бултериерите вероятно ще изкушат любителите на по-крайното говорене. В страна - член на ЕС обаче, такива решения са точно толкова неприемливи, колкото и залитането във всяка друга крайност.

В цивилизованият свят много отдавна са намерили решение.
Всички сме гледали „Анимал планет“ и техните документални поредици от ежедневието на зоооплицията в американските или западноевропейските градове.

Да! Това е решението!
Зоополиция, подчинена на кмета и упълномощена да следи за правилното отглеждане и възпитание на домашните любимци. И наказваща безотговорните им стопани.
Публично известен факт е, че почти навсякъде в България, където край големите градове има изградени вилни зони, се взимат кучета за охрана, но когато се случи зимата да е по-сурова, животните биват изоставяни на милостта на природата и на собствените си инстинкти. И инцидентите не закъсняват!

За съжаление, в България общините вместо да решават проблемите на хората, се опитват да концентрират власт.
Почти всички кметове на големи градове гъделичкат началническото си его, като се опитват да придобият “силова“ значимост чрез т.нар. общинска полиция и общинските охранителни фирми. Те обаче са със съмнителна легитимност и ограничени правомощия. Служителите им най-често изпълняват функции, идентични с тези на стандартните охранители. Много по-разумно е кметовете да инвестират в сигурността на гражданите чрез помощ за националната полиция, подпомагайки органите на МВР със закупуването на апаратура, гориво, обучение, мотоциклети и т.н.

В същото време конкретното разрешаване на проблеми от рода на свръхпопулацията на бездомни животни или контролът на собствениците на бойни породи кучета изисква създаването на действена и добре обучена общинска зоополиция. За която пък незнайно защо никой от кметовете в България не се е сетил, въпреки че правомощията на зоополицаите могат да бъдат уредени с гласуване в Общинския съвет.

Примерът на големите градове в САЩ и ЕС е достатъчно красноречив – не се налага да откриваме топлата вода.
Със сигурност идеята ще получи подкрепа и европейско финасиране.
По-важното обаче е, че ще бъде решен един превърнал се в хроничен за големите градове в България проблем.
Антон Луков