Е!
Изгонихме го!
Сега вече би трябвало всички да са доволни!
Вече никой от никъде не стърчи! Отново сме равни и еднакви.
Христо Стоичков се завърна в Испания. В страната, където стана голям футболист. И където хората го боготворяха.

Боготворяха го въпреки простичкия факт, че Реал-Мадрид и Барселона враждуват много по-страстно, отколкото Левски и ЦСКА.

А ние тук! В България! Пак сме си същите.
И пак дребнавата ни злоба е грамадна. И пак онзи, който най-малко разбира от дадена работа, най-много се натиска да… говори.

Никога не съм си позволявал да коментирам Стоичков. Нямам претенции да съм вещ специалист и във футбола.
Но от спорт разбирам. Всеки, който години наред е стискал зъби в различните спортни зали ще разбере за какво иде реч.

Стоичков беше единствен. Следя световните първенства по футбол от 1974г.
Днес! През 2007г. смея да твърдя, че такъв футболен талант и такъв спортен характер България никога не е имала.
Радвайте му се докато го има. Такъв талант и такъв характер се ражда веднъж на 100 години. В рамките на нашия живот “Той е”. Друг Стоичков едва ли ще се роди.

Затова, каквото и да ви говорят, Христо Стоичков е национално богатство.
Само той си знае колко пот е пролял по световните терени, от колко неща се лишил в името на професионализма и… колко мъка са му причинили знайните и незнайни футболни “специалисти” в България.

По принцип не коментирам колеги. Но след поредната злобна изцепка по една българска телевизия срещу Христо Стоичков си позволих да проуча какво толкова е постигнал в спортната си кариера настоящият “велик “ спортен коментатор.
Окръжен шампион по Бадминтон!?!
Да бе!

Не се смейте! Бивш окръжен шампион по бадминтон коментираше с вид на футболен професор делата на Христо Стойчков.

Този пухльо (мелез между путьо и мухльо), който в миналото си не е успял да надскочи даже нивото (най-ниското) окръжен шампионат, днес раздава оценки и формира обществено мнение в една и ли друга насока.

Е!
Изгонихме го!
Видите ли Христо Стоичков бил голям футболист, но не и голям треньор.
Сега доволни ли сте?
Вече никой от никъде не стърчи! Отново сме равни и еднакви!

Цяло чудо е, че на Господ (за който преди години, когато Стоичков беше футболист, имаше претенции да е българин) все още не му е писнало и поне от време на време дарява някой българин или българка с някакъв талант.

Българите мразят таланта.
На тях не им трябва нито господ, нито талант.
Антон Луков